Драг куин шоуто: скандал със силно популистки привкус

Българската култура се храни със скандали. Ще кажете - то си е така още от "Закуска на тревата" на Мане, но ще сбъркате. Защото у нас караниците не се отнасят до художествения метод, а преди всичко са за държавното финансиране.

Нов рунд ни поднася Националният фонд "Култура", който е решил да съди три от организациите, които са негови бенефициенти. Нещата стават още по-странни, когато научаваме, че фондът предприема действия и срещу собствените си експерти "във връзка с основателни съмнения, базирани на събрани данни за предоставяне на информация за работата по оценката на кандидатурите в опит за съглашателство с кандидати с цел осигуряване на предимство на тези кандидати в конкурсната процедура". 

Демек не е виновен самият НФК за това, че не е осигурил достатъчно добър подбор на кандидатите чрез компетентни експерти - виновни са самите кандидати, че са спечелили, следвайки зададените от конкурса условия. И по примера на главната прокуратура зад очевидното започват да се разкриват едни тайни заговори, които така и няма да разплетем докрай. 

Културни войни със силно популистки привкус

Истината е, че фондът се огъва пред популисткия натиск, подхванат от обичайните консерватори, начело с хомофобската БСП. Един от финансираните проекти е драг куин шоу, което представлява една малка част (6,5%) от проекта на "Сингъл степ", наред с дискусии и други дейности, посветени на ЛГБТИ общността. И ето го скандалът: дават от моите данъци на едни мъже да се маскират като жени! 

Представям си, че ръководството на фонда е било сменено миналата година или се е сменила политическата поръчка - иначе не мога да си обясня тази странна ревизия на собствените решения, която отива отвъд всякаква административна логика. В атаката срещу радикалния спектакъл на "36 маймуни" са си намерили някакъв повод в това, че логото им не било сложено не знам къде си, но и това изглежда доста преднамерено.

Управителят на "Сингъл степ" припомни, че неведнъж по формален повод организацията му е използвана като мишена за политически атаки. Включително за физическо обкръжение на мястото от националисти по времето на проекта им "Другите българки", където бяха прожектирани вълнуващи интервюта за проблемите на транс хората у нас.

Нужно ли е да се подкрепят такива културни проекти, които възпитават в чувствителност по отношение на различните? Това правят културните политики в демократичния свят. Само че набедените консерватори уж нямат нищо против различните, но не искат да дават държавна пара за тях. Аз пък не искам да давам за поредните кукери и каба гайди. Какво правим тогава? Ами водим културни войни за това кое е култура и кое не.

От едно възмущение на друго

Спомнете си Венецианското биенале от 2019 година, очаквано с години от нашите художници. Посрещнаха инсталацията "Как живеем" с възмущение: "Нормално ли е да се похарчат половин милион лева за подредени във витрини чаши от ИКЕА?" До днес не е стартирал иначе спечелилият конкурс проект на Красимир Терзиев за инсталация на мястото на бившия мавзолей: общинари се били възмутили от това, че ще се дават толкова пари за художество, наместо за по-полезни неща като например автобусни спирки. 

Ще кажете: съвременното изкуство по определение поставя въпроса що е изкуство и в този смисъл реакцията "какви са тия цапаници" е естествен елемент от възприятието. Но дайте да минем в полето на споменатите консерватори. Филмите на Максим Генчев за Левски и Ботев бяха прицелени точно в тази аудитория, която, предполага се, жадува за патриотична патетика. Само че гневът, който избликна, беше сравним с този срещу съвременното изкуство. Пародия, гавра - звучеше в социалните мрежи, а един потребител ни насочи към извора на разочарованието си: "да им бяха пуснали "Златния век" или "Борис Първи", да добият представа как да направят качествен филм". Т.е. произведенията просто не отговарят на мярката за достолепие, зададена от Живковия комунизъм. Тъй както драг куин шоуто не съответства на патриархалното приличие, а инсталациите - на кавалетното изкуство на Мърквичка.

Любопитно беше оправданието на директора на БНТ Емил Кошлуков: "Да, филмът е слаб. Мудно действие, тежък диалог. Но ако не го излъча, Сметната палата ще ме глоби за безстопанственост - дал съм пари за нещо, а не го ползвам."

Или вземете гневната реакция срещу "Войната на буквите" - българското фентъзи, което се опитва да следва "Игра на тронове". В мрежата четем: декорът е бутафорен, дворецът е пълен с гейове и леки жени, Симеон прави секс на трона си и лежи в джакузи с жена си. И какво, всичко това пак се плаща от нашите данъци!  

У нас културата се върти основно около парата

Наредете в тази редица полемиките, които поражда всеки нов кичозен монумент, всеки напън за културно представяне на България пред света. Добавете спектакъла с Малкович, преименуван на Многович заради скъпите билети, добавете повишението на заплатите в Народния театър, станали централен елемент в скандала с Морфов. Ще си дадете сметка, че у нас културата сериозно се върти около парата. Не какво са опитали да направят, защо са се провалили, кое все пак се е получило - гневът е за това, че парите се хвърлят на вятъра. Нещо, което е съвсем естествено, защото ако всички проекти успяваха, просто нямаше да има култура. Но пък колко хубави неща можехме да си купим с тях!

При това положение естествените решения са две - да не се дава на никого и културата да се самоиздържа както успее, или пък да се дава на всички по малко и просто да приемем, че периодичните скандали, които ще възникват, са елемент от културните войни, които водят политиците и които нямат особена връзка с художествената тема. На мен лично ми се струва, че част от проблема е в централното финансиране. Нека си представим, че на мястото на този единен държавен фонд имаше две фондации: една за авангардни, новаторски проекти, другата - по вкуса на консерваторите, както си е било от 19-ти век. Фейсбук народът щеше да знае как да се ориентира. 

А за момента бих предложил на НФК да прекрати нелепите си действия срещу "Сингъл Степ" и "36 маймуни". Изборите приключиха.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.