Дали Ким не крои план за война с военна помощ от Путин

Обясненията за напрегнатата ситуация на Корейския полуостров са различни. Някои предполагат, че севернокорейският диктатор Ким Чен Ун се е отказал от всяко сътрудничество с Юга. Други обаче подозират, че това e само маневра, за да отвлече вниманието на хората от несгодите в страната.

Има обаче и друго, далеч по-тревожно обяснение. Според някои анализатори тази ескалация е знак, че след дълги усилия Ким Чен Ун най-сетне е успял да си осигури подкрепата на Русия. Сега Ким вярва, че руският президент Владимир Путин ще го подкрепи и военно, ако се наложи.

Това може да накара Ким да прекрачи т.нар. червени линии, които крепят примирието от края на Корейската война през 1953 година досега. Освен това анализаторите се опасяват, че дори незначителен сблъсък на сушата, в морето или във въздуха може да ескалира много бързо.

"Партньорство със Северна Корея"

"Ясно се вижда, че поведението на Северна Корея напоследък се е променило към по-агресивно", казва Хюн Сон Су, експерт по въпросите на отношенията между Северна Корея и Русия в Корейския институт за национално обединение в Сеул. "Това се дължи на промененото отношение на Москва към Пхенян - Путин е решил да подкрепи партньорството със Северна Корея като част от глобалната си политическа стратегия", казва Хюн пред ДВ.

По данни на САЩ, като част от това споразумение Северна Корея е доставила на Русия милиони артилерийски снаряди и неизвестно количество ракети, които руснаците използват във войната срещу Украйна.

Смята се, че в замяна на това Русия е доставила на Северна Корея гориво и спешно необходими храни. Твърди се още, че руски учени са участвали в разработването на военния арсенал на Северна Корея, включително ракети, сателити и ядрени оръжия.

Нови доставки на оръжие?

"Сега Ким е още по-опасен, защото е сигурен, че има голям и могъщ приятел в Русия. А това може да го подтикне и към военни действия срещу Юга“, предупреждава Хюн.

"Засилената агресия по границата между двете корейски държави може да се обясни и с провалилия се в края на май опит на Северна Корея да изстреля в орбита ракета, носеща сателит. Изстрелването беше остро осъдено, включително в Южна Корея, като нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.

Балони с боклук и балистични ракети

В отговор Пхенян изстреля няколко балистични ракети с малък обсег в Японско море, а неотдавна пусна през границата и хиляди балони с хелий, натоварени с отпадъци и човешки екскременти. Балоните не нанесоха големи щети, но бяха разкритикувани като отвратително деяние.

От своя страна Сеул реши да възобнови пропагандата с монтираните по границата мощни високоговорители, излъчващи пропагандни послания срещу режима в Пхенян, който неведнъж е заплашвал да унищожи тези високоговорители с артилерийски удари.

Изстрели на границата

В неделя (9 юни) в демилитаризираната зона между двете корейски държави проехтяха изстрели, след като отряд от около 50 севернокорейски войници пресече границата, а южнокорейски войници дадоха предупредителни изстрели.

"Тази конфронтация е по-различна и по-опасна от друг път", казва Ра Джонг Ил, бивш дипломат и високопоставен офицер от южнокорейското разузнаване. "Изглежда, че Северът е много разгневен. Там знаят, че икономиката им е несравнимо по-слаба от тази на Южна Корея и разбират, че техният начин на живот не може да се сравни с нашия“, допълва той.

"Подготвени за всичко"

През последните седмици САЩ, които са най-важният съюзник на Сеул, многократно показаха подкрепата си за Южна Корея. Американска подводница акостира в тяхно пристанище, а ядрен бомбардировач B-1,придружаван от южнокорейски изтребители, изпълни мисия в близост до границата. Освен това САЩ следят много внимателно всички движения на военни части в Севера Корея.

На този фон американският посланик в Сеул Филип Голдбърг увери тази седмица, че САЩ са "подготвени за всичко, без значение какво ще се случи". В края на месеца предстои важна годишнина и много хора гледат със загриженост към нея: на 25 юни се навършват 74 години от избухването на Корейската война, отнела живота на почти 3 милиона души – както военни, така и цивилни граждани, за която Сеул и Пхенян се обвиняват взаимно.

***