1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Чужди медии за вота в България: отчаяние, фейкове, тролове

29 март 2023

"Не всичко в България е руска пропаганда. Някои неща са най-обикновено безумие в една страна, чийто властови център в момента е президентът, бивш пилот и шеф на ВВС..." Чужди медии за изборите в България на 2 април.

https://p.dw.com/p/4PS0m
Фолклорен фестивал в Родопите
Снимка: BGNES

Германският вестник "Зюддойче Цайтунг" (ЗЦ) публикува статия за настроенията в България, свързани с предстоящите избори на 2 април. Авторката Катрин Калвайт задава в нея въпроса "Колко голямо е влиянието на Москва?".

Журналистката е разговаряла в София с Цецо Димитров, бивш банков служител, който сега помага на съпругата си в нейната пекарна. Казва, че принципно бил доволен от живота си - доколкото може да бъде доволен някой, когато страната му се срива. Междувременно той е много разочарован в политически план - участвал е редовно в демонстрациите срещу корупцията и безправието и е възлагал големи надежди на правителството на Кирил Петков, което обаче се задържа само малко повече от половин година на власт. Напоследък Цецо Димитров се информира за случващото се в България предимно от международните медии, не вярва на българските. Според него те все по-безсрамно и до голяма степен неконтролирано разпространяват руска пропаганда. Пред "Зюддойче Цайтунг" Димитров дава пример с чутото по радиото, че Западът искал български войници да заминат за Украйна и да се бият там срещу руската армия. "Що за глупости! Никой не иска това. Но така се всява страх. А Кремъл се подсмива."

Бившият банков служител споделя, че "хората вече са уморени" от толкова много избори. Той разказва, че само приятелите на Русия са навсякъде, развяват руски знамена в центъра на София, настояват за излизане от НАТО и ЕС. "Прокуратурата наскоро твърдеше, че е жертва на опити за атентат. Финансовото министерство трябваше да опровергае приказките за заплаха от държавен фалит. От дни има бомбени заплахи в училищата. Всичко това е свързано: избирателите трябва да бъдат разколебани и уплашени", пише още вестникът, базирайки се на изказванията на 50-годишния мъж. "Със съпругата ми, която е украинка, имаме чувството, че сме заобиколени от руски агенти", казва Цецо Димитров пред "Зюддойче Цайтунг".

Президентът обърква хората, партиите не могат да се договорят

"Но не всичко е руска пропаганда. Някои неща са най-обикновено безумие в една страна, чийто властови център в момента е президентът, бивш пилот и шеф на ВВС, който се наема с много по-големи задачи, отколкото му се полагат по конституция", пише още изданието. Авторката цитира и Весела Чернева от European Council on Foreign Relations, според която в България президентът ползва проруска реторика, след което обаче в Брюксел гласува съвсем различно от това, което е обявил. Според Чернева Радев по-скоро обърква хората, отколкото да мобилизира в полза на Москва.

В разговорите с политолози, правителствени съветници и представители на неправителствените организации в София много се говори за руската дезинформация и влияние, за стария национализъм и новия евроскептицизъм. Но все пак - никой не е толкова песимистично настроен, огорчен и обезнадежден, колкото Цецо Димитров, обобщава кореспонденката на "Зюддойче Цайтунг".

България страда много от проруската дезинформация

В кореспонденцията са цитирани и резултатите от актуално проучване на Фондация "Конрад Аденауер" за дезинформацията в Югоизточна Европа, в което България заема централно място. "Тъй като - там, където няма правителство, което да се противопостави на руските наративи и на интересите на олигархичните партии, несигурността и фалшивите информации растат особено добре." Цитиран е и експертът по дезинформация Кристофер Неринг, който казва, че от началото на войната в Украйна България е изложена на някои иновативни, във всички случаи видимо добре организирани кампании. Сайтовете на европейски или трансатлантически организации като Атлантическия съвет постоянно биват докладвани от фабрики за тролове с твърдения за нарушения на правилата в социалните медии, след което модераторите ги блокират, обяснява Неринг пред вестника.

Според проучването на Фондация "Конрад Аденауер" много журналисти и известни личности разпространяват в социалните медии кремълска пропаганда. Но най-ефективно във Фейсбук се проявява "Възраждане" - при нея трафикът е 50 процента от общия за всички партии - благодарение на ползването на руски мемета и фалшиви новини.

"Положението не е толкова лошо"

Политологът Даниел Смилов казва пред "Зюддойче Цайтунг", че според него настроението в страната не е толкова лошо, отдадеността на Москва не е толкова широко споделена и антиевропейската пропаганда не е толкова успешна, колкото би искал Кремъл. Той вярва, че ще се сформира стабилна управляваща коалиция - ако не след втори април, то  най-късно след местните избори през есента.

И Луиза Славкова от неправителствената организация "Sofia Platform" казва пред "Зюддойче Цайтунг", че има повод за оптимизъм. За разлика от Цецо Димитров тя е убедена, че и до най-далечните краища на страната е стигнало това, че нещо трябва да се промени. "Политическата необходимост от това е очевидна. Стават чудеса!".

"Аугсбургер Алгемайне" също се спира на въпроса защо досегашните опити за сформиране на правителство в България не стигнаха доникъде и отбелязва, че между най-важните партии има големи противоречия. Поради това образуването на стабилно мнозинство в много разделеното Народно събрание изглежда почти невъзможно. До момента най-спорните теми, попречили на сформирането на коалиция, бяха обвиненията в корупция и отношението към Русия.

Специално внимание на предстоящите избори в България, които са петите за две години, обръща и германската Федерална централа за политическа просвета (bpb), която информира защо се налагат предсрочни избори, кой участва в тях, как изглеждат основните предизборни теми и какво сочат допитванията. От организацията изтъкват, че политическата нестабилност е в контраст с икономическото развитие на страната: през 2022-а година българските фирми отбелязаха рекордни печалби, по данни на ЕС ръстът на икономиката е 3,9 процента, пише bpb.