"Ционистки агенти": как започнаха гоненията на евреи в ГДР

Стотици евреи избягаха от ГДР през зимата на 1952-1953 година. Сред тях имаше дори високопоставени функционери на комунистическата партия. Според историците, тогава от комунистическата германска държава са избягали между 1/3 и 1/2 от тамошните евреи, четем в публикация на германската обществена медия "Дойчландфунк" (ДЛФ).

Нека припомним, че евреите-комунисти бяха носени на ръце веднага след като съветската окупационна зона се превърна в ГДР. Вярно, че повечето евреи, които бяха оцелели от апокалипсиса на Холокоста и решили да останат да живеят в Германия, предпочетоха да се заселят в Западна Германия. Но няколкостотин, най-вече сред нерелигиозните евреи, избраха Източна Германия, защото като жертви на фашизма я смятаха за по-добрата Германия.

Да се осигури благополучие на оцелелите в Холокоста

В социалистическата държава беше забранена частната собственост, но за евреите се мислеха някакви изключения, понеже националсоциалистите им бяха отнели всичко. Комунистите около Валтер Улбрихт, които още не бяха взели цялата власт, се надяваха, че това ще им помогне в борбата срещу опонентите и поддържаха идеята. Така много бързо беше подето предложението на Съюза на преследваните от нацисткия режим на жертвите да бъдат предоставени поне някакви компенсации. Съответният законопроект предвиждаше и връщане на заграбена собственост.

Идеята беше, че а важно да бъде компенсирана неправдата, създадена от режима на Хитлер в опита му да направи нация от арийци. Въпросният законопроект по замисъл трябваше да осигури благополучието на оцелелите: да им се отпуснат пенсии, да им се помогне при лечението на заболявания, придобити по концлагерите, да им се върне отнета собственост и пр. Само че при гласуването частта за отнетата собственост беше отменена.

Причината: тогава комунистическата партия ГЕСП иска да създаде единна социалистическа нация и се опасява, че компенсациите за евреите ще раздразнят гладуващите по онова време хора. Пак заради единната "социалистическа нация" в ГДР властите набързо приключват и с денацификацията.

Въпреки всичко на евреите в ГДР, оцелели от Холокоста, се дават някои привилегии. Отпускат им се бързо и небюрократично добра и достъпна жилищна площ, допълнителни купони за храна и медицинска помощ.

Много евреи след войната ги тегли към ГДР, защото си представят, че там ще участват в градежа на новата, по-добра и антифашистка германска държава. Волфганг Херцберг, чиито родители са именно част от тези евреи, пише в една статия, че евреите били от особена важност като "пример и морална инстанция за новата, социална и антифашистка ориентация на хората в Източна Германия".

През 1948 година държавите от Източния блок подкрепят и основаването на еврейската държава Израел. Възникналите там кибуци също са социалистическо-комунистическа идея.

Преследвания на евреи

През 1948/1949 година обаче вятърът се обръща - откъм Съветския съюз. Москва започва поход срещу империалистическия ционизъм. Холокостът вече се класифицира като едно от многобройните престъпления на националсоциалистите, а на преден план излизат страданията на хората от комунистическата съпротива. Освен това у мнозина евреи в ГДР вече се е изпарило въодушевлението от новата социалистическа държава.

В началото на 1950-те години в СССР и други държави от Източния блок започват антисемитски кампании. В Съветския съюз се води съдебен процес срещу лекари евреи, които уж кроели заговор срещу Сталин, а диктаторът започва да говори за всички евреи като за "ционистки заговорници" и "космополити без корен". В България и в Унгария също се провеждат антисемитски процеси, а апогея си кампанията достига с процеса срещу Рудолф Слански в Прага. Авторитетният генерален секретар на компартията е обвинен, че по поръчка на американците е сформирал шпионска мрежа в страната.

В ГДР започват преследвания срещу евреите, получаващи помощи от една хуманитарна организация, финансирана от САЩ. Властите я обявяват за прикритие на американския империализъм, а евреите в страната с ужас си спомнят, че съвсем подобни неща са се случвали неотдавна по времето на Хитлер.

През 1952 година в ГДР започва голям съдебен процес, в който високопоставени комунистически функционери са обявени за "ционистки агенти", които работели за изсмукването на германските народни богатства в полза на американски и еврейски капиталисти-монополисти. С това се има предвид застъпничеството на един член на Политбюро евреите да получат обезщетения за конфискуваните си имущества.

Лео Цукерман, юрист и заместник-министър при управлението на Вилхелм Пик, тогавашен държавен глава, решава, че и в ГДР тръгват масови процеси срещу евреите и заедно със семейството си напуска страната. Примера му ще последват още стотици евреи.

Жертва на преследванията стават и редица видни държавни дейци от еврейски произход, припомня още "Дойчландфунк" в публикацията си.

Още по темата - в това видео на ДВ: