Брекзит: освобождение от оковите? Защо не се получи.

В политическата програма на дяснопопулистката „Алтернатива за Германия“ (АзГ) се говори за някакво „преосноваване“ на ЕС, като неговата единствена алтернатива бил тъй нареченият „Гекзит“: излизане на Германия от ЕС. По подобие на неологизма „Брекзит“, тук има съчетаване на името на Германия с думата Exit, тоест изход. 

Пред „ФайнаншълТаймс“ лидерката на АзГ Алис Вайдел казва, че Брекзитът бил пример за това как могат да се взимат суверенни решения. И че това решение било „дяволски правилно“. В самата Великобритания обаче ентусиазмът от напускането на ЕС е твърде умерен, коментира Хилке Петерзен, шефка на лондонското студио на германската обществена телевизия ZDF.

Както всеки януари през последните години тамошните медии правят равносметка на случилото се на Острова, след като страната им излезе от ЕС. Британците все още са травмирани от лютата конфронтация преди референдума, те все още се разделени по въпроса, а темата е толкова чувствителна, че сякаш почти е табуизирана. 

Вместо Brexit - Bregret

А последствията от Брекзита се виждат навред и с просто око. Все по-остро липсват квалифицирани специалисти, понеже работните визи поскъпнаха. Митническите разпоредби тормозят предприемачите, които са затънали в бюрокрация. Правителството в Лондон мъчително се опитва да сключи нови търговски споразумение с партньори извън ЕС. Под черта: цели четири години след Брекзита неговите заклети привърженици все още на думи го подкрепят, но иначе много британци са недоволни и изпълнени със съмнения, твърди Петерзен. 

Дори се появи още един неологизъм: „брегрет“, в който е скритата думата „съжалявам“. Но колкото и да съжаляваме, Брекзитът не може да се отмени. Едно проучване търси отговор на въпроса защо е толкова трудно да се фиксира отношението на британците към Брекзита. Авторите на проучването твърдят, че сред тогава гласувалите в полза на излизането от ЕС, днес едва всеки пети човек вярва, че Обединеното кралство се справя по-добре от преди. Останалите 80% не се чувстват добре. 

Защо британците съжаляват

Повечето от британците (независимо дали са били за или против излизането от ЕС) днес сочат с пръст икономическите проблеми на страната. 79 на сто твърдят, че след Брекзита животът е поскъпнал, а 42% се оплакват от липсата на квалифициран медицински персонал. В същото време всички те допускат, че една от причините може би е и пандемията.  

Мнозинството анкетирани са песимистично настроени относно дългосрочните последствия от Брекзита, по-малко от една трета вярват, че нещата вървят към добро. Но това съотношение изобщо не означава, че част от гласувалите „за“ днес съжаляват за решението си. Всъщност мнозинството твърди, че и днес би гласувало така, както през 2016, показва проучването, цитирано от ZDF. 

Минималният превес, с който тогава победиха привържениците на излизането от ЕС, е бил и плод на сбъркани очаквания – днес това смятат както привържениците, така и противниците на Брекзита. Нещата бяха изключително сложни, а обясненията – лоши, част от аргументацията си беше направо лъжлива. Например обещанията за свободна търговия, отървала се от ограниченията на ЕС, които не се осъществиха просто защото на световните пазари държавите не могат да оцеляват в пълна независимост. 

Проблеми с пазарите

А новите търговски споразумения не могат да заместят отворения европейски вътрешен пазар, който британците напуснаха – макар че изминаха вече 4 години. Британските предприемачи виждат доста проблеми да се борят едновременно и на външните, и на европейския пазари, като особено страдат малките фирми. 

Бюрократичните мъки само след няколко дни ще засегнат още отрасли от британската икономика. След 31 януари вносителите на цветя и на зеленчуци ще бъдат принудени да декларират стоката си според новите „рискови категории“. Търговците на едро от пазара „Ню Ковънт Гардън“ смятат, че това ще забави доставката на пресни продукти. Защото ако митничарите проверяват например камион със стоки, попадащи в различни „рискови категории“, бързо развалящите се продукти сред тях може да бъдат допълнително забавени. Търговците обясняват, че шеф-готвачите по ресторантите са бесни, защото това обърква работата им прогонва клиентелата. Когато ги питаш дали те лично  са спечелили нещо от Брекзита, отговорът на мнозина е отчетливо „не“, разказва Хилке Петерзен. 

Брекзитът беше оповестен като „освобождаване от европейските окови“, но в много области нещата приличат повече на раздяла Ученическият обмен с континента се свива, сродните университетски програми също. В политическите партии постепенно се топи прослойката на онези, които имаха някакъв опит в Брюксел. Островът се отдалечава от материка, отбелязват европейски политици, посещаващи Лондон, а Европа сякаш постепенно чезне отвъд хоризонта на британците. 

Не всички недъзи се дължаха на ЕС

Пита се: Кой получи повече свобода? Отговорът гласи, че това май са политиците, които сега могат да действат без никакви европейски ограничения. Вече бяха отменени около 600 закона, които навремето влязоха в сила в съзвучие с европейските споразумения. Но преди Брекзита се твърдеше, че ще трябва да се премахнат хиляди закони. Е, не са хиляди, но въпреки това министерствата и администрацията са на ръба на изтощението. 

И британците – независимо към кой лагер принадлежат – постепенно разбират едно: не всички недъзи в страната им са се дължали на ЕС, както ги убеждаваше кампанията за излизане от Евросъюза. Отчасти разпадащата се инфраструктура, огромните разлики в доходите между различните региони, претоварената администрация и боледуващото здравеопазване – всичко това през последните четири години по-скоро върви към влошаване, обобщава обществената телевизия ZDF. 

****

Вижте и това видео на ДВ: