ГЕРБ за седми път е в политическа изолация и не може да формира управленско мнозинство. В 50-ото Народно събрание партията може да разчита на подкрепа единствено от ДПС, която обаче е недостатъчна, а и нежелана като единствена. Бойко Борисов се провали с идеята си за съставяне на експертно правителство с широка парламентарна подкрепа в опит да излезе от изолацията и остана с единствената възможна опция да предложи кабинет на малцинството. И отправи индиректна покана към бившите си партньори от ПП–ДБ да се включат на който и да е етап в това ново управление, защото „министрите се сменят лесно, когато имаш мнозинство в парламента“. Която освен израз на отчаяние, е и признание, че ГЕРБ са напуснали мнозинството на т.нар. сглобка, без да могат да осигурят ново.
Единствено възможният ход
Ходът с правителство на малцинството щеше да е по-силен, ако беше анонсиран веднага след изборите. Тогава Борисов щеше да изглежда по-убедителен, че не търси смокинов лист да прикрие зависимостта си от ДПС, а ИТН нямаше да има нужда да бяга от ролята на смокинов лист и да изнудва с третия мандат. Сега ходът с кабинета на малцинството е просто единственият останал възможен, за да не отидем отново на избори. За които главна вина ще има ГЕРБ, понеже няма да може да я прехвърли на друг. И ще понесе наказание от избирателите, каквото понесе ИТН, когато се провали като първи мандатоносител преди 3 години.
При декларираната от парламентарно представените партии извън ГЕРБ и ДПС неподкрепа за първия мандат, правителството на Росен Желязков може да бъде избрано по два начина: или с намиране на 7 необходими гласа от различни групи и от независимите (ГЕРБ и ДПС имат общо 114 депутати), или кворумът да бъде намален, така че 114 да стигат, като за целта цяла парламентарна група или отделни депутати не влязат да гласуват. За провеждане на заседание на парламента са необходими 121 души, а за избор на правителство – повече от половината, т.е. теоретично то би могло да бъде избрано и от 62-ма депутати, и дори те да са само от групата на ГЕРБ.
Избрано с трикове, но свалящо се само
Борисов заяви, че не иска кабинетът да бъде избиран „с някой трик“, именно по тези два начина – с пряка подкрепа от отцепници или с индиректна чрез намален кворум. Но точно това е генетиката на правителство на малцинството – да получи карт бланш отнякъде, с гласуване по съвест или чрез задкулисна сделка. Без трикове се осигурява подкрепа чрез явно коалиционно договаряне, каквото лидерът на ГЕРБ не може да осигури.
Така че в съобщаването на това си нежелание за „трикове“ той просто съобщи на публиката, че именно така ще бъде избрано правителството на малцинството на ГЕРБ. А това „неудобство“ партията ще коригира с предизвестено кратък живот на кабинета, като самият кандидат-премиер уточни, че това ще стане с подаване на оставка или искане на вот на доверие (правителството на Филип Димитров падна през 1992 г. с отхвърлен вот на доверие).
С ниска легитимност по рождение
Желязков добави обаче, че нови предсрочни избори през зимата не са добър вариант, т.е. такива може да има най-рано напролет. А предвид една от задачите на този кабинет – влизането ни в еврозоната, животът му може да се удължи и до средата на следващата година. Разбира се, правителството може да бъде свалено и с вот на недоверие, за което обаче са необходими 121 гласа, но това изисква гласовете и на петте парламентарни групи извън ГЕРБ и ДПС.
Ако правителството „Желязков“ бъде избрано, то ще тръгне с ниска легитимност не просто заради това, че е родено „с трикове“, а защото тези трикове може да се окажат съвсем карикатурни – с подкрепата на „Величие“, която се цепи, раздирана от вътрешни скандали. Това управление в същото време ще зависи от плаващи парламентарни мнозинства за законодателната си дейност. То обаче няма алтернатива, просто защото българската политика е доведена дотам, че да се избира от немай къде по-малкото зло.
Кабинетът „Желязков“ трябва да мине
Кабинетът „Желязков“ трябва да бъде избран поради няколко основни причини. Първо, страната има нужда от управляемост, каквато служебно правителство не може да осигури. Нови избори ще ни отдалечат още повече от усвояването на парите по Плана за възстановяване и устойчивост и от еврозоната.
Второ, политическата криза няма да се разреши с нови избори наесен, а само ще се задълбочи. Нови избори ще означават още по-ниска избирателна активност, аналогичен партиен пат в още по-нелегитимен 51-ви парламент или залитане към радикална промяна на политическата система с появата на нов политически субект на терена.
Трето, парламентарните партии, най-вече ГЕРБ и ПП-ДБ, могат да загубят още поддръжници на едни бързи избори. Те имат нужда от време за презареждане, което е естественият път за преодоляване на политическата криза. Ако участва с ярки политически представители в кабинета, ГЕРБ може да се докаже като отговорна политическа сила и да се опита да постигне успехи, за да спре ерозията на подкрепа за себе си на следващи избори, когато и да са те. Разгромената ПП-ДБ пък има шанс да се докаже като опозиция тъкмо на това отчетливо партийно управление на ГЕРБ, както и да структурира по-ясно вътрешно-коалиционните си отношения. В ДПС тече бърз процес на превземане отвътре от Делян Пеевски, което може да доведе до сериозни трусове в партията, което да промени и отношението на ГЕРБ и на ПП-ДБ към Движението.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.