Bella Italia - царството на канцеларщината

Ханс-Юрген Шламп разказва:

Хората правят боклук, за което трябва да се плаща. Така е в Германия, така е и в Италия, включително в живописното тосканско градче Маса Маритима. Който купи там къща или апартамент, трябва незабавно да се регистрира за събиране на сметта.

Усмивката на бюрократа

И така - към общината. Втори етаж, вляво. "Отворено 10 - 12 ч.", пише на вратата. Часът е окей, но вратата е заключена. Един преминаващ чиновник ме информира, че колежката била на курс. Това също е в реда на нещата, нали така? Няколко дни по-късно колежката се е завърнала, има много работа, пред вратата се тълпят хора. Най-сетне идва моят ред, но абсолвентката на неназования курс клати опечалено глава. Тя отговаряла наистина за сметта, но само ако имало някакви проблеми със сметката. Регистрацията не влизала в компетенциите й. Това ставало с формуляр от "Екуиталиа", една специализирана агенция.

Офисът на "Екуиталиа" е съвсем малък, затова повечето граждани чакат направо на улицата, при това чакат доста време. Формулярът, обяснява ми приветливо служителят зад бронираното стъкло, съм можел да получа не от него, а в общината, втория етаж, вляво. И той най-приятелски ми описва пътя, който аз вече знам. Оказва се обаче, че формулярът го няма и там. Необходими са още проучвания. Краят на този дребен учрежденски цирк все още не се знае. Да не говорим за големите бюрократични циркове, които продължават понякога с години.

Една вездесъща, всемогъща бюрокрация е бичът на bella Italia, красива Италия. Гражданите прекарват безкрайни часове на опашки, пред гишета или врати. Ценни работни часове отиват на кино. Разходите и таксите задушават много икономически инициативи. Загуби в производителността и растежа, и високата безработица особено сред младите италианци са цената за това бюрократично безумие. Всичко трябва да бъде надлежно регистрирано, осчетоводено, прошнуровано и естествено платено.

Така е навсякъде?

Бюрокрацията обременява италианците несравнимо повече, отколкото туристите. Но чуждестранните инвеститори също усещат това бреме. Мебелният гигант "Икеа" се отказа от плана си да открие още един магазин край Пиза, създавайки по този начин и 350 работни места. Шест години чакане за получаване на одобрение бяха твърде много за иначе търпеливите скандинавци. И тъй като много други чуждестранни бизнесмени и фирми също не искат да търпят италианската бюрокрация, делът на чуждестранните инвестиции в Италия е наполовина по-малък от средното равнище в ЕС.

Впрочем понякога превъртат и самите италианци, дори шефът на някой голям бюрократичен ешелон. Миналата седмица Матео Ренци, кметът на Флоренция, се разпени, че неговите служители мислели само как да се приберат по-скоро вкъщи и още преди края на работното време се редели на опашка, за да перфорират картите си. Профсъюзите са възмутени, че тъкмо един левичар като Ренци приказвал така.

Други реагират по-спокойно. Това, което дразни Ренци, обяснява един стар местен познавач на италианската бюрокрация, не било нещо специфично флорентинско. Така било навсякъде.