Беларус и сталинският терор: историята на едно семейство

В нощта срещу 30 октомври 1937 година в Минск са разстреляни повече от 100 представители на беларуската интелигенция и елита на страната. Тази дата влиза в историята като „нощта на разстреляните поети" - на този ден жителите на Беларус почитат жертвите на сталинските репресии.

Протестантският пастор не знае къде е погребан неговият прадядо Куприян Бардиан. Подобно на много други жертви на терора, вероятно той е бил погребан в местността Куропати край Минск. Сергий ходел там всяка година в „нощта на разстреляните поети" и на 22 март, когато бил загинал прадядо му. Тази година обаче не успял да отиде през март - бил задържан и след 25 денонощия арест по чудо излязъл на свобода, както казва самият той. След това Мелянец напуснал Беларус.

"Прабаба ми и баба ми се страхуваха да говорят"

Сергий признава, че знае малко за прадядо си, семейството дори няма запазена негова снимка. „Прабаба ми и баба ми нещо се страхуваха да говорят, едва в последните години успях да науча нещо, намерих някои документи в архивите", разказва мъжът пред ДВ.

Куприян Бардиан е роден през 1870 година в село Черебен. През 1892 година е мобилизиран, през 1904-1905 г. е участвал в Руско-японската война. През 1905 година се мести в Минск със съпругата си Евдокия и за 14 години им се раждат шест деца.

Куприян бил готвач в полицейски участък, след това работил като кочияш и пазач в електростанция. По думите на Сергий, по време на Съветско-полската война отстъпващите от Минск поляци искали да взривят електростанцията, но прадядо му „успял да ги разубеди", затворил се вътре и три дена не пускал никого.

"Целият ми живот мина в тежка борба за съществуване"

Бардиан работил на електростанцията десет години. Към 1929-а година загубил зрението си, бил уволнен от работа и лишен от право на глас, вероятно заради това, че някога бил работил в полицията. „Лишаването от права" се отнасяло не само за него, но и за всички членове на семейството, които били на негова издръжка.

Сергий намерил в архивите молбата на прадядо си за преразглеждане на неговия случай. В нея той подчертава, че е бил просто готвач в участъка - не се е занимавал с полицейска работа. „Не съм опетнил личността си, съвестта ми е чиста. Целият ми живот мина в тежка борба за съществуване, но нека децата ми да видят по-добро бъдеще. Моля да възстановите правото ми да гласувам", пише прадядото.

Съветските власти му отказват. Но след известно време Бардиан успява да получи назначение като пазач в Беларуския земеделски институт. На трети март 1938 година агентите на НКВД го прибират направо от работното му място.

Семейството му остава в неведение

По думите на Сергий, най-вероятно прадядо му е бил арестуван заради донос от неговия съсед и майор в НКВД, който искал да разшири имота си за сметка на земята на Бардиан.

На десети март 1938 година 68-годишният Куприян Бардиан е осъден на смърт и конфискация на имуществото. На 22 март присъдата е била изпълнена. На съпругата и децата му обаче казали, че е получил 10 години без право на кореспонденция, поради което Евдокия цял живот се надявала, че той ще се върне, разказва Сергий.

След ареста на „врага на народа" Куприян семейството му останало и без земя - оставили им само двора. Те се издържали, като давали стаи под наем, приютявали евреи, на които помагали. Трима от синовете на Куприян и Евдокия така и не се върнали от войната - за двамата получили известие, че са загинали, а най-малкият изчезнал безследно. Евдокия чакала него, както и мъжа си до края на живота си. „Всеки ден излизаше навън и чакаше по няколко часа", разказва Сергий за прабаба си.

Три месеца преди смъртта си Евдокия научила, че съпругът ѝ е разстрелян още през 1938 година. Той е бил реабилитиран през 1960-а, но близките му не знаят къде е разстрелян и погребан.

Сергий предполага, че това може да е станало в Куропати, в която местност той впоследствие започнал да ходи на поклонение. На 19 март т.г. обаче бил задържан, не за първи път, по „политически" причини.

"Прегрешенията" на Сергий

През август 2020 година Сергий бил задържан, когато отишъл заедно с братята си в центъра на Минск да се моли. В ареста ги били и измъчвали с електрошокови палки. През 2021 година пък Сергий бил осъден да плати глоба за това, че имал бяло-червено-бели щори на прозорците - това било сметнато за окачване на знаме и сравнено с несанкционирано масово мероприятие. Пасторът се опитал да обясни какво е значението на червения и белия цвят в християнството, но въпреки това го глобили.

Макар че бил подложен на преследвания, от 2020 година насам Сергий пишел писма на затворниците и се молел за тях, ходел на погребенията на известни беларуски политици и интелектуалци, а след началото на войната в Украйна започнал да помага на бежанците.

Службите за сигурност го задържали по време на делото срещу журналиста Игор Корней и Сергий прекарал 25 денонощия в затвора. „Ако влизаш в категорията на 'политическите', спираш да имаш каквито и да било права, преставаш да бъдеш човек", разказва Сергий.

Той определя като чудо това, че след втория административен арест е успял да излезе на свобода. И веднага напуснал Беларус със семейството си.

От архива на ДВ: