"Аз оживях, а тя не": приятелка на Ане Франк разказва

Те се познават от малки, още от годините на безгрижното им детство. Но после животът ги разделя - и ги среща отново на едно място на ужаса: концентрационния лагер Берген-Белзен. Годината е 1945-а. 16-годишната Хана Пик-Гослар неочаквано се натъква на приятелката си Ане Франк, за която мислела, че е в Швейцария при баба си и затова не се тревожела за нея. Но ето, че и двете се оказват в лагера на смъртта. И вече не са същите, спомня си Хана Гослар: "Това не беше онова безгрижно момиче, което помнех. Вече я бяха пречупили".

"Кучетата и евреите са нежелани"

И двете са родени в Германия, на заради еврейския си произход семействата им са принудени да избягат в Амстердам. В Холандия първоначално се чувстват сигурни и спокойни. Първата среща на Хана и Ане е през 30-те години на миналия век - тогава се и сприятеляват. През 1940 година обаче ужасът отново ги застига - нацистите окупират Холандия и налагат и там антисемитските си закони.

"Трябваше да носим жълта звезда, наложи ни се да напуснем училище. И вече нямахме право да пътуваме нито с трамвая, нито с автобуса, нито с влак или кораб. Нямахме право и колело да караме, а в Амстердам придвижването се извършваше основно по този начин. Не ни разрешаваха да посещаваме и басейните. Не ни бе позволено нищо, което носи някаква радост в живота. Дори на пейките в парка пишеше: "Кучетата и евреите са нежелани". А германците, есесовците имам предвид, изготвяха списъци с живеещите в града еврейски семейства и от ноември 1942 започнаха да ги изпращат в лагерите", разказва Хана Гослар.

"Светът трябва да знае"

Семейството на Ане Франк разпространява за себе си информацията, че е на сигурно място в Швейцария. И Хана вярва, но истината се оказва друга - семейство Франк се укрива в Амстердам, през лятото на 1944 обаче ги разкриват и арестуват. Самата Хана Гослар е депортирана година по-рано. От цялото ѝ семейство оцеляват само тя и малката ѝ сестра - след 14 месеца в Берген-Белзен.

Впоследствие Хана Гослар заминава за Израел, където живее и до днес. Междувременно е на 90, има много деца и внуци. И не спира да разказва на младите хора в Израел и в Германия за ужасите на националсоциализма и за някогашната си приятелка. "Понеже аз оживях, а тя не, искам да разказвам за нея. Светът трябва да знае какво се е случило, за да може да се предпази от такива трагедии. Това е моята мисия."

*****

Разгледайте и тази фотогалерия: