Явор Божанков: В нашите ширини това е най-страшният сценарий

Г-н Божанков, чувствате ли се като дисидент в парламентарната група на БСП?

Явор Божанков: Да има различни позиции в нашата парламентарна група не е нито прецедент, нито е първият, нито ще е последният случай. Нашата група затова е различна от ГЕРБ, където едноличната власт е стандарт.

Вашата позиция на два пъти напоследък се разминава с тази на БСП по особено чувствителни въпроси: доставките на оръжие за Украйна и хартиената бюлетина. Имаше ли това някакви отрицателни последици за Вас?

Божанков: Ще Ви отговоря и принципно, и в частност. Принципно, като гражданска квота, аз винаги съм се опитвал да внасям и друга гледна точка, да бъда мост между различни позиции, за да не се капсулира групата. Тъй че няма нищо притеснително в това, че заемам различна позиция. А съвсем конкретно, ако става въпрос за конфликта: там ситуацията не е статична, тя се променя, за съжаление от лошо към по-лошо. И съответно трябва да променяме и позициите си. Ако в началото в обществото е имало дебат дали това е война или специална операция, 8 месеца по-късно вече има нападения срещу цивилна инфраструктура, срещу градове, има цивилни жертви… Тоест, нещата не отиват просто към прекратяване на конфликта, те отиват към неговото задълбочаване.

И въпреки това в България все още има много силни гласове, които релативират войната на Русия срещу Украйна.

Божанков: Има много натрупвания. Нормално е в исторически план да има благодарност от нашето общество към руския народ. И ние трябваше още от самото начало да направим едно разграничение: едно е благодарността в исторически план, едно е уважението към руския народ, култура и духовност, съвсем друго нещо е в момента режимът на Путин. И когато направим това разграничение, ние трябва най-сетне да си отворим очите, че този режим е вреден не само по отношение на войната в Украйна, той е вреден и за собствения си народ. Наскоро имаше мобилизация – ами представете си какво означава сутринта да почукат на вратата и да ви кажат, че детето ви отива на фронта. Това е кошмар и за собствения му народ! Ето, това разграничение трябваше да направим, защото много хора в България бъркат, тъкмо поради историческа благодарност и поради други фактори.

Казвате „други фактори“: според мен властите в Москва полагат съвсем целенасочени усилия да укрепват проруските нагласи в България и да откъснат страната от ЕС и от НАТО. Виждате ли и Вие такива заплахи за България?

Божанков: Дезинформацията премина всякакви граници. Има няколко „опорки“, например – че Европа е останала на студено, че европейците на запад не се къпят, децата седят в студени класни стаи… Практиката доказа, че вярно е точно обратното: Европа запълва газовите си хранилища, България не получава доставки на газ от един източник, но въпреки това успя да си завърши газовите връзки с други и дори цената да падне. Тоест, тук категорично има целенасочено налагане на някакви опорни точки, които целят да разколебаят ЕС. Те се наслагват върху едни по-отдавнашни опорни точки: че Европа се разпада, че западноевропейците са джендъри... Ние си ги знаем открай време тези сайтове за фалшиви новини, които разпалват такава пропаганда, но по време на конфликта тя стана особено интензивна. И аз виждам, че по време на конфликта включително политици и политически лидери ги повтарят. Давам един пример. Наскоро лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов каза в едно интервю с Карбовски, че България дава много повече пари с вноската си в европейския бюджет, отколкото получава. Ето, това е класически пример за дезинформация! То фактически не е вярно, защото България получава в съотношение 12:1 повече средства от европейските фондове, отколкото сама внася. И много прилича на тезите на популистите преди излизането на Великобритания от Евросъюза, които убеждаваха хората, че плащали повече, че без европейските бюрократи щели да си живеят чудесно. И няколко години по-късно виждаме какъв е резултатът.

Нека да се върнем и към втората ви непопулярна позиция в парламентарната група на БСП: за хартиената бюлетина…

Божанков: Аз бях сред най-активните, да не кажа най-активният защитник на въвеждането на машинния вот. От една страна разбирам политическите партии, които търсят най-удобния и печеливш ред, по който да гласуват техните избиратели. И се борят да си повишат изборния резултат, включително чрез промени в Изборния кодекс. Което, подчертавам, за съжаление в България става стандарт. Венецианската комисия винаги е препоръчвала да не пипаме Изборния кодекс преди избори, но в България ние винаги сме отваряли Изборния кодекс тъкмо преди избори. А конкретно връщането на хартиения вот крие много рискове. Първо, това е сериозна промяна в системата, която може да удари легитимността на изборния резултат. В обществото има хора, които подкрепят правото на избор „хартия или машина“, но има страшно много хора, които считат това за връщане на лоши практики. За тях резултатът от изборите, какъвто и да е той, няма да бъде легитимен. Това вече е риск за целия демократичен процес в България.

Г-н Божанков, какви са Вашите амбиции в парламентарната група на БСП, пък и в самата партия? Вие членувате ли в БСП?

Божанков: Не, аз съм „гражданска квота“. Не членувам в партия и затова е нормално по някои въпроси да имам различна гледна точка. Смятам, че това е полезно.

В същото време знаете, че се появиха информации за някакво Ваше предполагаемо взаимодействие с ДБ и с Радан Кънев. Какво вярно има в тези информации?

Божанков: Това беше преди доста години. Аз тогава бях, а и към днешна дата съм председател на работодателска организация - Асоциацията на рециклиращата индустрия в България - и като такъв бях поканен на една среща за съдебната реформа, на която говорих за това как липсата на върховенство на закона влияе върху предприемачите и икономиката. В интерес на истината, казаното тогава от мен на тази среща си е актуално и досега – и аз не съжалявам за това. По-късно, когато влязох в политиката, то бе използвано от различни кафяви и жълти сайтове като повод да ме атакуват, че уж съм бил в друга политическа партия. Не съм бил. Но не съжалявам, защото хората, които тогава ме поканиха, бяха мои приятели и си остават такива. И всичко, което казах, е валидно до днес, защото темата за съдебната реформа си остава една от най-важните за България.

Дано новото НС да заработи и да се захване с нея. В този смисъл: очаквате ли да има скоро правителство? Каква е Вашата прогноза за предстоящите политически седмици?

Божанков: Смятам, че е задължително да има правителство по няколко причини. Първо, през последните седмици видяхме, че без парламент не можем да изработим качествен план за възстановяване и развитие със съответното законодателство. Не можем да усвоим и средствата, които са ни още по-нужни, защото прогнозите за икономиката в европейски и в глобален мащаб не са розови за следващата и по-следващата година. Така че работещо правителство ни трябва. Не ни трябва обаче еднолична власт. Служебните кабинети станаха от изключение правило, а над тях няма никакъв контрол, което според мен е опасно. Да прибавим към това и широко рекламираните идеи в публичното пространство за президентска република. На нашите географски ширини и с нашия манталитет това според мен е най-страшният сценарий: еднолична власт. На нас ни трябва редовно правителство, но тук идва по-сложният въпрос: Как? Защото няма приемлива конфигурация. Нито евроатлантическата конфигурация, която според ГЕРБ и ДПС е приемлива, защото тя няма антикорупционен характер и общо-взето включва стария модел на управление – нещо, което според мен ще взриви обществото и ще изкара хората на улицата. Нито пък другото: някакви сложни формули на втори мандат на малцинството, правителство на малцинството. Това не е сериозно.

Тогава какво?

Божанков: Нямам отговор. Ако някой има отговор, трябва да му вдигнем стометров паметник.