Ако наистина взривят АЕЦ "Запорожие": три възможни сценария

Още в първите месеци на руската окупация на АЕЦ "Запорожие" през пролетта на 2022 година украинският ядрен оператор "Енергоатом" обяви, че руската армия най-вероятно е минирала района. След взрива на разположената в близост язовирна стена "Нова Каховка" Киев съобщи, че руснаците може да са минирали и охладителния басейн на централата. Сега украинският Генерален щаб предупреди, че руснаците са поставили взривни устройства и на два от блоковете.

Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) обяви в края на юни, че не е открила мини или други експлозиви на територията на централата. А сега шефът на агенцията Рафаел Гроси каза, че за провеждането на основна проверка неговите експерти имат нужда от достъп и до други сектори на централата, за да изключат вероятността да има заложени експлозиви.

Охладителната система е слабото място

Украинската експертка по ядрена сигурност Олха Кошарна подчертава, че минирането на важни сектори от охладителната система представлява директна заплаха за централата. Водата в тази система играе решаваща роля – с нея се охлаждат горивните елементи на реакторите, за да не се разтопят от прегряване.

Шестте блока на АЕЦ "Запорожие" са извън експлоатация от есента на миналата година. Пет от тях са в режим на "студено спиране". Дмитро Хуменюк от украинския Център за ядрена и радиационна сигурност обяснява, че реакторите имат нужда от охлаждане, тъй като горивните елементи продължават да излъчват топлина, но водата не може да се изпари. Ако охладителната система бъде разрушена и водата изтече, в рамките на осем дни ще се стигне до авария, казва експертът.

Шестият реактор е в състояние на "топло спиране", макар МААЕ още преди четири седмици да поиска и той да бъде приведен в състояние на "студено спиране". Там охлаждащата вода може да се нагрее до 27 градуса и бързо да се изпари. При това положение, според експертите, има време само от 27 часа за предотвратяване на изтичане на радиация. "Мисля, че всичко това – всички тези шантажи и заплахи – се предприемат, за да бъде спряна контраофанзивата на украинската армия в този регион", казва пред ДВ Олха Кошарна.

В Запорожие – сценарий като във Фукушима?

Взривяването на която и да било част от охладителната система може да предизвика в АЕЦ "Запорожие" сценарий като във Фукушима, смятат експертите. През 2011 година земетресение и предизвиканите от него цунами доведоха до прекъсване на охлаждането на три от реакторите на японската АЕЦ "Фукушима", до разтапяне на обвивката на един от тях и до изтичане на радиация. "След това бе създадена евакуационна зона, която хората трябваше да напуснат. Но три години по-късно те се завръщат, тъй като радиоактивното излъчване е намаляло и сега от зоната е останала само една трета", обяснява пред ДВ Михаил Железняк, професор в Института по радиоактивност на околната среда в университета във Фукушима.

Според Железняк заплахата, произтичаща от АЕЦ "Запорожие", е по-малко от тази във Фукушима: "Няма да настъпи радиационна катастрофа, тъй като в един изключен блок не може да се стигне до отделянето на радиоактивен йод", подчертава ученият и съветва да не се изпада в паника.

Колко голям район може да бъде засегнат? 

Центърът за ядрена и радиационна сигурност на Украйна публикува два сценария в случай на възможна авария в централата. Според първия дебелата един метър защитна обвивка на реактора ще се запази, само съоръжението под нея ще се разтопи. Това би могло да се случи, ако токът спре изцяло или бъде увредена охладителната система. Учените смятат, че при този сценарий радиацията ще засегне район от 2,5 км около централата. "Това би засегнало само персонала на централата. В този случай хората ще трябва да останат навън само в рамките на една определена защитна зона. Йодни таблетки няма да са необходими", се казва в съобщение на центъра.

Другият сценарий включва авария на реактора с увреждане на защитната обвивка. Преди него ще бъде засегнат много по-широк периметър и последствията ще бъдат по-тежки. "В този случай разпространението на радиацията ще зависи от това какво е времето", обясняват от центъра.

Както посочва пред ДВ Иван Ковалец, експерт по информатика на околната среда в Украинската академия на науките, възможно е - в зависимост от силата на вятъра и неговата посока - да бъде засегнат тежко район от до 20 км около централата. Но и на по-голямо разстояние - до 220 км - може да има определени последици за здравето на хората. "На такава дистанция обаче няма необходимост за незабавни ответни мерки или евакуация", казва Ковалец.