1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Празникът - провокация

Мирела Иванова8 март 2015

Все едно дали почитаме или иронизираме този ден, осми март си остава празник, който ни предизвиква да разговаряме за жените. Кара ни да се замислим за трудната им роля в днешния труден свят, пише Мирела Иванова.

https://p.dw.com/p/1EnGN
Снимка: Dimitar Dilkoff/AFP/Getty Images

Свикнали сме да мислим месец март като месец на жените, в самото му начало се явява прадревната – и вече доста ширпотребна - езичница Баба Марта, към края му идва астрономическата пролет, и все едно дали отбелязваме или иронизираме неговия осми ден, обраснал във времето с безброй значения и нюанси, той си остава своеобразен празник.

Защо да не наречем 8 март празник-провокация, щом като ни предизвиква все пак да разговаряме за жените, да се питаме кои са и какви са днес, да се щураме от клишетата за изменчивата им и капризна природа до разбирането за множеството им същностни и социални роли, които мъкнат като раници на гърба си в модерния свят.

Въпросът за “многоръките” съвременни жени истински ме вълнува и все по-често се питам как ли се справят почти безупречните, посветени във високия смисъл на професията си жени от най-атакуваните и “болезнени” обществени системи като правосъдието и здравеопазването, например? Защото несъмнено сред “гнилите ябълки” и “убийците в бели престилки”, широко разпространени метафори на публичното недоволство и форумна омраза, съществуват и работят всеотдадено, всекидневно и прецизно и други, “неподчинени” и неподчиними на масовите негативни представи жени. Техните трудни, но и преизпълнени “осмомартенски делници” заслужават респект и уважение.

Symbolbild - Frauenquote
В обществото все още надделяват клишетата, негативните представи за ролята на женитеСнимка: picture-alliance/dpa

Наташа Добрева или “адвокатът се нарича и повереник”

“В нашата работа е много важно да не даваш празни обещания”, казва ми Наташа Добрева и се усмихва. Успяла съм да я “изтръгна” за час от кантората й, където се труди и по празниците. Деликатна, изящна и фина, напомня руска дворянка от роман на Тургенев, но е адвокат. Специализирала е “Права на човека” в Швеция и с компетентна сила и всеотдайност гради мечтата си да се занимава тъкмо с тази благородна кауза и да носи риска заедно със своите клиенти. “При защитата на човешките права от голямо значение са консултацията и правният съвет, които помагат на клиента да вземе решение. Това е като “информираното съгласие” в медицината, изисква връзки, основаващи се на доверие. Неслучайно адвокатът се нарича и повереник”, споделя Наташа Добрева и деликатно разказва за трудните случаи и дела, които я водят из цялата страна. Защитава и родители, чиито деца са жертви на лекарски грешки, и хора, жертви на трафик и насилие, сътрудничи си с правозащитни организации, работи с кризисни центрове като “Анимус” и разноликите й, интересни, напрегнати и често преизпълнени с трудно поносима болка делници накрая й носят удовлетворение, най-често когато клиентите й се превърнат в приятели и съмишленици.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova
Мирела ИвановаСнимка: DW/P. Henriksen

Виолета Калайджиева или прокурорът-поет

Познавам Виолета още от средата на 90-те като студентка по право, която посещаваше лекциите и часовете ми по творческо писане. Трудната материя от законови алинеи и параграфи изглежда я озаряваше и с поетично вдъхновение. Открихме се пак преди две години – и пак благодарение на книгите и поезията. Сега Виолета Калайджиева е прокурор по тежки престъпления в Сливен, самата оцеляла след тежко престъпление. По време на служебно пътуване към Котел автомобилът, в който пътува с още двама прокурори, внезапно е връхлетян от джип. При катастрофата двамата й колеги загиват, а тя, възстановяваща се от сериозните и болезнени физически и психологически травми, все още се явява на съдебните заседания по безкрайното и проточило се дело, което изглежда няма да завърши със справедлива присъда за убиеца. “Не искам да приема, че са ми отнели светлия смисъл на правото”, казва Виолета Калайджиева и продължава да го търси отново в работата си. Освен тежките случаи на убийства и изнасилвания, по които пише обвинителни актове, тя отделя време и за теоретични занимания, участва в научни конференции и семинари. Изборът й на нелеката прокурорска професия, където си “челно сблъскан” с проявленията на злото, само привидно противоречи на красивата, одухотворена и крехка Виолета. Дори общуването с толкова образован, фин и мислещ юрист като нея ти внушава, че справедливостта не може да изчезне току-така, да се разгуби напълно и съвсем. И че навярно с много воля и със съучастието на млади, подготвени и посветени професионалисти като прокурор Виолета Калайджиева и адвокат Наташа Добрева съдебната реформа в България все пак ще се състои. Може пък като в съседна Румъния да е благодарение именно на жените и защо да не си го кажем и на 8 март?