1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

22-годишна звезда от Ютюб бе убита в Ирак. От баща си.

Катрин Шеър
8 февруари 2023

Ирак няма закон срещу домашното насилие, убийствата на жени в семейството остават ненаказани. Тиба Али е поредната жертва на остарялата иракска патриархална система - удушена от баща си, защото искала по-либерален живот.

https://p.dw.com/p/4NEF7
Иракски жени протестират с плакат, на който пише "Спрете да убивате жени"
Снимка: AHMAD AL-RUBAYE/AFP

22-годишната Тиба Али, която живее в в Турция, се прибира в родния си Ирак, за да посети семейството си. Момичето е добило популярност в YouTube, където разказва за относително либералния живот, който води в Турция, и за плановете да се омъжи за сирийския си приятел. След завръщането си в Ирак Тиба е убита, като баща ѝ признал пред местната полиция, че на 31-и януари я е удушил.

Смъртта на момичето доведе до нови призиви правителството най-накрая да приеме закон срещу домашното насилие. Но дори това да стане, дали така бихамогли да бъдат спасени Тиба Али и много други като нея, жертви на домашно насилие и на т.нар. "убийства на честта"?

Закон срещу домашното насилие няма

"Не мисля, че законите могат да спрат напълно насилието срещу жени тук, но могат да го ограничат", смята журналистката Холуд Ахмад. "Ако хората знаеха, че могат да бъдат наказани за това, или ако жените в беда имаха къде да отидат, това би помогнало", казва тя. "В момента изглежда сякаш няма сериозно наказание."

Ирак няма закон, насочен срещу домашното насилие. Правото в страната дори дава възможности на тези, които са пребили или дори убили жена от семейството, да се спасят от преследване. В Наказателния кодекс на Ирак например се казва, че обвиненията в сексуално насилие отпадат, ако извършителят се съгласи да се ожени за жертвата. А ако съпруг убие жена си, защото открие, че тя му е изневерила, максималната присъда е три години затвор. А в параграф 41 пише, че "няма престъпление, ако деянието е извършено при упражняването на законово право". Законовите права в Ирак включват и "наказването на съпругата от съпруга ѝ... в определени граници, определени от закона или от обичая".

През февруари 2022-а година съдът в Ирак отхвърли аргументите, съгласно които член 41 от Наказателния кодекс е противоконституционен, тъй като води до неравенство между половете
През февруари 2022-а година съдът в Ирак отхвърли аргументите, съгласно които член 41 от Наказателния кодекс е противоконституционен, тъй като води до неравенство между половетеСнимка: AHMAD AL-RUBAYE/AFP

В Ирак няма и ефективен механизъм, който да позволява на жертвите на насилие да се оплачат и да получат защита, казва Разав Салихи от "Амнести интернешънъл". "Жените и момичетата, които съобщават за инциденти в полицейските участъци, неизбежно трябва да се приберат у дома, тъй като няма система за пренасочване, което означава, че повечето от тях няма да съобщят нищо, боейки се от последствията", казва тя пред ДВ.

Колко жени са жертви на насилие в Ирак?

Заради всички тези пречки е трудно да се разбере и колко жени в Ирак стават жертва на насилие. Според официалните данни съдилищата в страната разглеждат около 15 хиляди случая на година. Но последните проучвания на агенции на ООН сочат, че около 75 процента от жените не биха съобщили за прояви на домашно насилие. 85 на сто от мъжете в Ирак пък казват, че ако жена от семейството иска да се обърне към властите, ще ѝ попречат да го направи.

Дори по отношение на т.нар. "убийства на честта" е трудно да се проследи колко са жертвите в Ирак. В статистиката попадат много случаи на самоубийства и самозапалвания. Според активисти семействата използват тези категории, за да прикрият убийствата, а местните власти ги приемат. 

Само законодателство не е достатъчно

"Само законодателството не може да промени културните нагласи", пише британско-кюрдската активистка Рувейда Мустафа в статия за вашингтонския Институт за близкоизточна политика. "За да се променят културните нагласи, обществото ни се нуждае от национален диалог, който открито да се заеме с проблема."

Да вземем за пример в това отношение иракски Кюрдистан, където законите в тази сфера са много по-строги и предвиждат доживотен затвор за т.нар. "убийства на честта". Въпреки това броят на жертвите на домашно насилие и убийствата на жени там не е намалял.  

Протести в иракски Кюрдистан през 2008-а: десет години по-късно местните власти откриха гореща линия за жертвите на домашно насилие
Протести в иракски Кюрдистан през 2008-а: десет години по-късно местните власти откриха гореща линия за жертвите на домашно насилиеСнимка: SHWAN MOHAMMED/AFP

Женската организация за правна помощ WOLA от град Сулеймания в иракски Кюрдистан посочва, че въпреки по-големия брой убийства, самоубийства и самозапалвания, през 2021-а година в съдебна система на града не е разрешен нито един случай на убийство на жена. 

А в годишния си мониторинг за начина на използване на закона срещу домашното насилие в иракски Кюрдистан WOLA отбеляза, че заради забавяния в съдебната система жалбоподателките често се отказват от обвиненията. Престъпленията срещу жени не са приоритет - приоритет се дава на убийствата на мъже. Освен това в много общности подобни случаи се разрешават по линия на традиционното племенно право - така се решава каква да е компенсацията. 

Надеждата е в новите поколения

Салихи казва, че никой не може със сигурност да каже дали Тиба Али щеше да е жива, ако в Ирак имаше закон срещу домашното насилие. “Но можем да бъдем сигурни, че ако апатията на държавата продължи и ако извършителите все така биват защитавани, ще има още жертви", каза тя пред ДВ.

Що се отнася до културните промени, необходими за настъпването на промяна, в Ирак може би се вижда един положителен знак: поколенчески обрат в отношението към темата. 

Когато през 2020-а година в парламента в Багдад се обсъждаше закон срещу домашното насилие, иракският мозъчен тръст "Ал Баян" проведе онлайн допитване. В него се включиха 13 000 иракчани, които отговориха на 26 въпроса. Според 95 от тях удряното на жена трябва да е престъпление, което се преследва от закона. 77 на сто от участниците в допитването са на възраст между 18 и 29 години.