2012-та не е 1948-ма. И Гърция не е Германия
14 февруари 2012Спонсориран от чужбина инвестиционен план определено би могъл да помогне на Гърция да възвърне конкурентоспособността си. Той би могъл например да предостави необходимите средства за подобряване на инфраструктурата. И да съдейства за това желаещите да основат фирма да могат действително да го направят.
Би могъл, би помогнал. Който разчита на това, ще е най-добре да се вгледа по-внимателно в историята на "плана Маршал". Тогава, след Втората световна война, Съединените щати изливат в Европа 13 милиарда долара, от които 1,4 милиарда - в Германия.
Разликите между тогава и сега
Само че през 1948 г. има определени обстоятелства, които в Гърция и до днес не съществуват или пък биват категорично отхвърляни: тогава Германия все още е разделена на зони и за собствено решение как да бъдат разпределени парите не може да става и дума, поне в началото. Решенията за предназначението на средствата е изцяло в ръцете на окупационните сили.
Парите се отпускат под формата на кредит, изплащаните вноски се използват за нови кредити. Най-напред се акцентира върху възстановяването на енергийната инфраструктура и тежката промишленост, следващите кредити се използват за насърчаване на средната класа. Пак през 1948 се извършва и валутна реформа. Старите задължения и вземания се обезценяват донякъде, възможно става новото монетарно начало. Освен това въпреки войната Германия запазва до голяма степен функционалността на административния си апарат. Всичко това не важи за Гърция.
Та нали и сега се вливат по 3 млрд евро годишно!
Още по-голяма тежест има опитът. Средствата на Европейския съюз - които за Гърция годишно са повече от 3 милиарда евро - са нещо подобно на модерен "план Маршал". Те би трябвало да помогнат за извеждането на изостаналите райони до европейско равнище. Но в Гърция това функционира в още по-малка степен, отколкото другаде. Защо? Защото няма функционираща администрация, няма никакъв контрол.
Поради това един нов "план Маршал" за Гърция не би дал резултат. От него би имало смисъл едва тогава, когато Гърция безусловно изпълни условията на Европейския съюз, възвърне суверенитета си по линия на собствената валута, т.е. проведе валутна реформа, и установи строг контрол. За момента нищо от това не изглежда реалистично.
АГ, ТШ, УВ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел