20 години без Чехословакия

"Да живее Словакия, независима Словакия!" - през лятото на 1992 в Братислава подобни възгласи се чуват често. Тогава цялата страна е обзета от страх - страхът от кървава гражданска война. Няколко месеца по-късно разделението вече е факт. За разлика от очакванията на мнозина то протича мирно. Преди 20 години, на 25 ноември 1992, телевизията съобщава за историческото решение на федералния парламент, с което е сложен край на съществуването на Чехословакия. За официална дата на разделението се смята 1 януари 1993-та.

Основаната през 1918 година нация така и не успява да спечели сърцата на обикновените хора. В продължение на хилядолетие двата народа живеят в различни държавни образувания. По време на социализма обществените и културни различия са само привидно изгладени. Значително по-малката Словакия се чувства подтисната в политическо и икономическо отношение от Прага. След революцията от 1989 пък спорът около националния химн и името на страната се превръща в символ на нарастващото недоволство от общата държава.

Разговор на четири очи преди развода

През 1992 година словаците избират ултранационалиста Владимир Мечияр за нов премиер на малката република. Новият силен човек в Братислава става двигателят на разделението. "Вече няма никаква възможност за запазване на сегашното статукво. В противен случай ситуацията ще излезе извън контрол. Затова ние трябва да признаем новите реалности", казва той.

Призивът на Мечияр се натъква на одобрение и в Прага. Чешкият премиер Вацлав Клаус иска да осъществи икономическите си реформи без да се съобразява с малка Словакия. В разговор на четири очи двамата политици договарят процедурата по разделението на Чехословакия.

Без напрежение и без никакво насилие

Настроенията сред обикновените хора обаче са други. Много от тях се застъпват до последно за продължаване на съществуването на общата държава. "Затова политическите лидери в Прага и Братислава съзнателно се отказват от всенародно допитване", обяснява политологът Иржи Пехе. Той допълва: "Решението беше взето на масата за преговори без демократично гласуване. Въпреки това то е пример за успешно разделяне на две държави. Разделението премина цивилизовано, без големи напрежения и без никакво насилие."

Днес, 20 години след парламентарното решение, емоциите са утихнали. На политическата сцена също цари спокойствие. След "развода" двете страни се разбират по-добре от всякога. През последните седмици те за първи път проведоха съвместни правителствени заседания. Някои дори си мечтаят за нов "брак" в обединена Европа. Но никой - нито в Прага, нито в Братислава - не планира завръщане към миналото.

АГ, ДПА, ДП, СХ, К. Цанев/Редактор: М. Илчева