20 години за мъчител от "Секуритате"

90-годишният Александру Вишинеску и днес не се разкайва за деянията си. Въпреки тежестта на обвиненията. В сряда Върховният съд на Румъния осъди бившия началник на зловещия "затвор на тишината" в Ръмнику Сърат на 20 години затвор. Според обвинението, той е виновен за смъртта на безброй затворници, подлагани на побоища и глад и лишавани от медицинска помощ. С решението си съдиите потвърдиха присъдата на предишните инстанции.

Бившият офицер от "Секуритате" беше си беше избрал защитна стратегия, любима на хората от бившия тоталитарен режим - да отрича до последно някаква лична вина с аргумента, че е изпълнявал заповеди.

Мъките на стотици хиляди румънци

Разследват се още 30 предполагаеми мъчители от комунистическо време, но до произнасянето на присъди ще мине още доста време. За жертвите на комунистическия режим, както и за децата и роднините на повече от 600 хиляди политически затворници, присъдата по делото "Вишинеску" е само капка в морето.

"Това ли е окончателната присъда, която чакахме толкова дълго? Може ли една присъда да компенсира страданията на стотици хиляди румънци?", пита риторично бившият политически затворник Паул Лазареску. Той е прекарал почти десет години от живота си в затвора. Комунистическите власти го арестували като студент и активист на християндемократическата Селска партия. След края на диктатурата през 1989 година Лазареску работи като журналист и филолог. Бил е главен редактор на два вестника. Пред ДВ той изразява недоволството си от бавното осмисляне на комунистическото минало на страната:

"Къде са съдебните процеси срещу хората, които водеха разпитите, измъчваха затворниците с мокри въжета и ги малтретираха с електрошокови палки? Какво става с бившите партийни величия, които наставляваха палачите от "Секуритате?", пита той.

"Затворът на тишината"

Вишинеску е бил директор на страховития затвор в град Ръмнику Сърат от 1956 до 1963 година. Бивши политически затворници го описват като "много жесток човек". На затворниците им било забранено дори да говорят, откъдето идва и името "затворът на тишината".

Политическите затвори в комунистическа Румъния не се отличават по своята бруталност от руския Гулаг. "Политическите" били подлагани на мъчения, побоища и глад, били лишавани от медицинско обслужване и "въдворявани" в единични килии с цел изтръгване на показания срещу свои съграждани. Убийствата на политически затворници били нещо обичайно, а нанесените травми на жертвите са толкова трайни, че на процеса срещу Александру Вишинеску само един бивш затворник се съгласил да даде показания. Повечето бивши политически затворници смятат, че висшите представители на комунистическия режим все още са част от политическия и икономически елит в Румъния и все още закрилят убийците от "Секуритате".

Осмислянето на комунистическото минало на Румъния върви бавно и мъчително - и за комунистическата диктатура, и за участието на румънската държава в Холокоста, което беше официално признато през 2003 година. Въпреки това, части от културния елит на страната все още неофициално не признават участието на страната в Холокоста.

Присъдата - положителен сигнал

Румънският историк Дорин Добринку приветства присъдата срещу Александру Вишинеску. Според него, тя е сигнал, че за престъпленията на комунистическия режим няма давност. Освен това присъдата е "положителен сигнал за обществото" и знак, че обществото и правосъдието се демократизират, макар и бавно.

Добринку определя като напредък и това, че румънското правосъдие вече разследва и посткомунистически висши политици, като бившия президент Йон Илиеску, за тяхната роля в кървавите протести на румънските миньори в началото на деветдесетте години в Букурещ.