Евреите са част от Германия. От самото начало.
22 февруари 2021Цели 17 века! През тази година в Германия отбелязваме една дълга история: преди 1700 години на север от Алпите и край Рейн вече живеят евреи. Първото писмено свидетелство за този факт датира от 11 декември 321 година - декрет на император Константин Велики, който се пази в библиотеката на Ватикана. С него навремето владетелят уведомява градската управа в Кьолн, че на територията на Римската империя е позволено евреи да бъдат избирани в градския съвет. Кьолнчани очевидно са водили спорове по въпроса.
През същата тази 321 година Константин взима и друго важно решение, което до днес играе съществена роля в живота ни. Денят след еврейския Шабат е обявен за "Ден на слънцето" - така се появява неделята като почивен ден. За Константин се смята, че е приел християнството на смъртния си одър през 337 година. А това допълнително укрепва тезата, че императорът умело е използвал религиите, за да създава у поданиците си чувство за принадлежност и така да държи здраво властта на огромната си територия.
Преследвания и ритуални убийства
Сред тези поданици са и евреите - декретът от 11 декември 321 официално потвърждава този факт. Те живеят сред нас вече поне 1700 години - години, белязани от светли, но и от много тъмни периоди, включително и от ужасяващи жестокости. Съжителството на германците с евреите рядко е било хармонично, а много по-често - белязано от проблеми. "Преувеличено ще бъде да кажем, че е имало кой знае колко много хубави времена", казва Андрей Ковач, изпълнителен директор на дружеството "321-2021: 1700 години еврейски живот в Германия".
Изолация, преследвания и ритуални убийства, кръстоносни походи, антиюдаизъм и антисемитизъм - всички германски градове с вкоренени еврейски традиции крият в историята си ужасяващи спомени, които датират от времена далеч преди националсоциализма. Да, еврейската традиция е свързана и с културно богатство, със забележителни научни успехи, за които свидетелстват многобройните нобелови лауреати от Германия, които са от еврейското вероизповедание. Те са част от нашата обща историческа памет.
Тъкмо поради това в юбилейната година е важно да хвърлим поглед както назад, така и НАПРЕД. Днес еврейският живот в Германия е толкова многообразен, колкото никога досега след Холокоста. В германски университети отново се обучават бъдещи равини - либерали, консерватори и ортодоксални (както мъже, така и жени). В Германия можете да се натъкнете както на традиционни еврейски общности, така и на много динамични, пъстроцветни и често пъти нерелигиозни проявления на еврейския живот, излъчващи добро самочувствие. От някогашния СССР след 1990 година в Германия се преселиха много евреи, а възникналите нови общности са много жизнени. Често пъти не го забелязваме, но в тези общности се води и особено интензивна интеграционна дейност. Цялото това многообразие на еврейския живот в Германия ни дава повод за удовлетворение в сегашната юбилейна година.
Да не изолираме малцинствата!
Декретът на император Константин от декември 321 година е насочен към политическото ангажиране на евреите в общинския живот. Днес еврейките и евреите също взимат активно участие в германската политика. Тук можем да изброим: една министърка в провинциално правителство, един главен кмет, редица депутати в провинциални парламенти и мандатоносители в общини. Но еврейската общност наброява едва 200 000 души, т.е. евреите са едно малко малцинство. Независимо от това и днес в германската политика важи посланието на Константин, отправено към кьолнчани: евреите не бива да се изолират. И не само те. За малцинствата винаги трябва да има място в една политическа система - не само в Германия, но и на международната сцена.
Днешната 1700-годишнина е повод да празнуваме. Да, на първо място могат да празнуват евреите и еврейките в Германия и по всички земи на север от Алпите. Но не само те. Да празнуваме и да помним, да празнуваме и да гледаме напред - това важи за цялото ни общество, за цяла Германия. Ние трябва да сме благодарни за всичко, постигнато дотук, и с увереност да кажем, че случилото се никога няма да се повтори. Миналото е минало, но ние не бива в никакъв случай да го забравяме. Само така можем с увереност да градим общото си бъдеще.