1576 франзели = френската минимална заплата

Фиксираното минимално трудово възнаграждение Smic отдавна се наложи като съставна част от френския социален модел. На Smic няма право да посяга нито един политик. Само някои икономисти напомнят, че от доста време насам минималната заплата нараства по-силно от инфлацията. По този начин това трудово възнаграждение действа като бариера за нискоквалифицирана работна ръка и за млади хора, които търсят работно място. Така в крайна сметка Smic поощрява само трудът на съкратено работно време.

Най-високата минимална заплата

Ето защо правителството на президента Никола Саркози свика експертна група, която ежегодно да препоръчва размера, с който да бъде повишавана минималната работна заплата.

За разлика от Германия, където едва през последните години бе въведено минимално трудово възнаграждение и то само в някои браншове, във Франция Smic важи за всички браншове без изключение. Понастоящем минималното възнаграждение във Франция е 8,86 на час, което при 35-часова работна седмица прави 1344 евро бруто на месец както след данъчните и социалните удръжки остават чисто 1056 евро месечен доход.

Годишните увеличения на минималната заплата се ориентират според общото увеличение на заплатите във Франция, което най-често надхвърля инфлационния индекс. Smic е най-високата минимална заплата сред страните членки на Организацията за стопанско сътрудничество и развитие.

Smic не е гаранция за нормален живот

Особено в хода на въвеждането на 35-часова работна седмица, от 2000 година това трудово възнаграждение се повиши с 15 процента. Паралелно френското правителство съкрати социалните разходи на работодателите за работещите на минимална заплата. Това доведе до силно концентриране на заетостта в сферата на ниските трудови възнаграждения. За фирмите става нерентабилно да разкриват нови работни места, ако заплатата е с 1,6 пъти по-висока от нивото на Smic. И въпреки, че е най-високото в Европа, това минимално трудово възнаграждение не позволява нормален живот, се оплакват много французи.