15 съдби - една България

"Всеки път намирам нещо ново в България, различни неща, които не съм очаквала и това винаги едно голямо приключение!" Това казва на български език Барбара Йортел, журналистка от берлинския всекидневник ТАЦ. "Всеки път в България" означава поне два пъти в годината от повече от десетилетие насам. Затова читателите на ТАЦ са може би най-осведомените за случващото се в България германци.

Любов, която не заслепява

Статиите на Барбара Йортел издават дълбокия поглед на човек, който обича България, но не бърка пристрастията си с дистанцирания подход на журналиста. През тази година на немски език ще излезе и книга на Барбара Йортел за България: "За разлика от Австрия, смятам, че тук в Германия няма много литература за България. Реших, че щом имам толкова знания и опит, трябва да пиша не само статии, но и книга."

Работното заглавие на книгата е "Лицата на България". В нея са събрани 15 портрета на българи, които Барбара е подбрала на един основен принцип - разнообразието. В предговора на книгата германската журналистка разказва за срещите си в България: "Навсякъде, където се появявах и съобщавах за намерението си, хората се съгласяваха да отговарят на въпросите ми, макар и след кратък размисъл. За моя най-голяма изненада повечето не се притесняваха от това да се разкриват пред мен, макар че често покрай спомените потичаше някоя и друга сълза, а и някоя и друга капка ракия."

Многото лица на България

Чрез разказите за живота на 15 различни хора пред погледа на германския читател би трябвало да се появи България, такава, каквато е днес: с доброто и лошото, с красивото и грозното, с носталгичния или яден поглед към близкото минало. Така съдбите на героите се преплитат, макар на пръв поглед да нямат нищо общо помежду си.

Всеки един от разказите има свой акцент, който разкрива минали и сегашни събития от живота на българите. Бившият депутат Иван Станчев, например, си спомня за баща си, който е бил репресиран по време на комунизма. Кукловодът Янко Гъделев разказва за това как напуска театъра, за да не изпита болката от пълния му крах. Димка Митрева пък се гордее с факта, че има работа и къща, макар че е от ромски произход. А кинотворецът Христо Бакалски е един от малкото българи, завърнали се обратно в родината след над 20 години престой в Германия.

Емблематичен е разказът на пенсионерката Мария Генова, която е работила цял живот и никога не си е представяла, че на старини ще стиска всяка стотинка: "Вие в Европа живеете в рай. Ние в България сме като турски клозет", казва тя, като се позовава на скандалната творба на Черни. "Много българи му се бяха ядосали заради това, но такава си е истината", заключава Мария в книгата на Барбара Йортел, в която няма нито коментари, нито присъди.

Притегателната сила на човешкото

Кой, според германската журналистка, е най-големият проблем на България? "Мисля, че все още няма политици, които могат да работят за страната. Трябва да дойде ново поколение, млади хора, но това е въпрос на време. Нямам доверие в новото правителство. Младите 25-30-годишни специалисти са надеждата на страната, а не политиците, които са сега в правителството или опозицията", казва берлинската журналистка, която следи от над 10 години събитията в България.

Какво я кара да се връща отново и отново в тази страна? "Хората. Аз съм много любопитен човек и обичам да говоря с тях, защото ми показват, че мога да науча много нови неща. Те са изключително откровени хора, за разлика от сънародниците ми. Това за мен е най-интересното в България", казва журналистката Барбара Йортел. Книгата й "Лицата на България" ще се появи тази година на германския книжен пазар.

Автор: Маринела Липчева, Редактор: Д. Попова-Витцел