140 пъти по-високи заплати

Не само благодарение на високия си ръст Майкъл Дейвис е забележителна фигура. Шефът на дружеството за добив на редки и скъпоценни метали "Xstrata" ще получи след сливането на неговия концерн с "Glencore" 36 милиона евро възнаграждение за три години. Човек може и сам да пресметне на колко възлиза годишната му заплата. 52-годишният "Big Mike", както го наричат британците, получава тази сума само защото остава във фирмата, а не за някави целеви успехи.

"Think big" или "Мисли мащабно" е мотото на мениджъра Майк Дейвис. Роденият в Южна Африка бизнесмен минава за двигателят на сливането между "Xstrata" и швейцарската фирма за търговия със суровини "Glencore". Възможно е обаче Дейвис да си е направил сметката без кръчмаря, т.е. без малките акционери. Инвеститорите подеха мащабна кампания срещу огромното възнаграждение за шефа. Съпротивата на акционерите може да доведе дори до провал на сливането, при положение че Дейвис не получи необходимото мнозинство на заседанието на акционерите.

Бунт на дребните акционери срещу колосалните възнаграждения

Инвеститорите вдигнаха вой до небесата, защото не виждат по какви критерии се определя високото възнаграждение за Дейвис и за какво точно му се плаща. Майк Дейвис обаче не е единственият британски мениджър, който получава колосални суми. Според английските медии във Великобритания има 73-ма водещи мениджъри, които се радват на общо възнаграждение от 217 милиона паунда.

Палмата на първенството в заплатите държи шефът на Barclays Боб Даймънд с годишна заплата от 21 милиона паунда (около 25 милиона евро). Във Великобритания вече се заговори за "Акционерна пролет" по подобие на "Арабската пролет", която се противопостави на автократичните режими. В основата на нарастващата съпротива е ножицата между бедни и богати, която се разтваря все по-широко. Докато една привилегирована каста продължава да са обогатява и по време на кризата, обикновените хора на труда едва свързват двата края.

"Тлъстите котараци" остават недосегаеми

Резултатите от наскоро проведено изследване показват, че британските топмениджъри получават близо 140 пъти по-високи възнаграждения в сравнение с хората със средни доходи. На второ място в класацията след Боб Даймънд се нарежда Дейвид Бренън, шеф на управителния съвет на фармацевтичния концерн "AstraZeneca" със скромните 11,3 милиона паунда годишна заплата.

Най-върлият противник на колосалните възнаграждения е либералният британски министър на икономиката и търговията Винс Кейбъл. Той не пропуска нито една възможност за полемика срещу "тлъстите котараци", които според него съсипват социалното равновесие. Сега Кейбъл иска да прокара в парламента закон, според който акционерите ще имат думата при определянето на възнагражденията на управителните съвети. Консерваторите в правителството обаче прокараха решение, според което заплатите на топмениджърите ще се гласуват веднъж на три години, а не както беше досега - ежегодно. Ето защо "тлъстите котараци" няма от какво да се притесняват и в бъдеще.

АГ, ЗЦ, ФАЦ, ДПА, ФО, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова