12 квадрата свобода

Бягството през България ни струваше 2 500 евро на човек, разказва Мохамед Хюсеин - сирийски бежанец, успял да стигне до Германия заедно със съпругата си и шестте им деца. Пътят им преминал през България, където семейството преживяло истински кошмар: на границата ги заловили и им взели парите и телефоните, след което ги откарали в затвор, където трябвало да се съблекат голи, за да бъдат претърсени. "Момичетата трябваше дори да махнат обиците си", спомня си майката Кабат Хюсеин.

Останали в затвора шест дни - 50 души в две помещения без легла и одеяла, само с една тоалетна. Полицаите редовно биели хората, твърди Кабат. Сирийците били принудени да дадат пръстови отпечатъци и да подадат молба за убежище, след което ги отвели в бежански лагер. Той бил препълнен - седем човека били настанени в стая от около 12 квадратни метра, медицинското обслужване било трагично.

Отказваш - оставаш в затвора

Това е поредната история за отношението към бежанците в България, заради което правозащитни организации от месеци насам критикуват страната. Германската неправителствена организация "Про азюл", например, отбелязва в свой доклад от април т.г., че на мнозина кандидати за убежище не е била дадена възможност лично да обяснят мотивите си. Вместо това били карани да дават пръстови отпечатъци. Който отказвал, оставал по-дълго в затвора.

Изданието "Дер Фрайтаг" цитира Матиас Фидлер от организацията bordermonitoring.eu, който редовно пътува до България и познава ситуацията с бежанците. Той няма обяснение за това как през 2014 Върховният комисариат на ООН за бежанците е ревизирал оценката си за положението на бежанците в България, защото то се било подобрило. Действително са извършени ремонти в бежанските убежища, но напливът е толкова голям, че състоянието на сградите отново се е влошило. "Процедурата за даване на убежище не се е променила. Хората почти не получават подкрепа, понякога остават дори и без полагащите им се 65 лева месечно", споделя Фидлер.

Затова пък получават друго - често биват малтретирани, разказва Язиде, бежанец от Ирак. В затвора в Бусманци го били с кабели, връзвали го, заплашвали го с пистолет. За да го пуснат, трябвало да плати 700 евро на адвокат. "След това ни настаниха в един близък лагер, който не ставаше дори за животни", описва патилата си Язиде. Той успял да проникне в България през Турция чак на седмия път - след като на шест пъти го връщали от границата. "Нойе цюрхер цайтунг" (НЦЦ) отбелязва в тази връзка, че и България, и Гърция са издигнали по границите си високи метални огради, за да спират бежанците. Изданието цитира данни на "Хюмън райтс уоч", съгласно които, в противоречие с международната Конвенция за бежанците, България ги хваща и, без да им позволи да поискат убежище, ги връща обратно в Турция. Факт, който София оспорва.

Бежанците врагове ли са?

"България затегна граничния контрол", пише и "Ню Йорк Таймс", а германският "НЕОН", под заглавие "Една стена е повече от парче метал", пита за какви ценности се застъпваме всъщност. И още - в името на какви идеали се строят новите стени в Европа? Бежанците врагове ли са? И от какво точно се боим? Този, който види граничната стена между България и Турция неизбежно си задава въпроса какво казва тя за Европа и европейското разбиране за демокрация, щом ЕС предпочита да вложи милиони в подобно съоръжение, вместо да помогне на хората, четем в статията.

Пристигналият в България от Ирак Язиде в крайна сметка е успял да стигне до Германия, където и иска да остане. В България той не вижда никаква перспектива за себе си. Семейство Хюсеин са на същото мнение - казват, че в България е почти невъзможно да си намерят жилище или работа. Те се шляели бездомни, преди жена на име Веселина да ги приюти временно.

Според Матиас Фидлер от bordermonitoring.eu, не бива към българската държава или нейните граждани да се отправят глобални обвинения заради тежкото положение на бежанците - сред местните има и достатъчно добронамерено настроени хора. Да не забравяме, че България е най-бедната държава в ЕС и българите също са засегнати от немотията, включително граничните полицаи, които получават ниско заплащане.