12 без 5

Измина политическа седмица, която събуди много страхове в българското общество. Бюджетният излишък бързо ще се превърне в дефицит при очевидно неразумно разходване на бюджета пред прага на сериозна икономическа криза в страната, алармират икономистите; приетият мажоритарен елемент нарушава основните избирателни права на гражданите, протестират неправителствени организации; високата изборна бариера пред коалициите е пряка заплаха за политическия плурализъм, коментират политолозите. А Яне Янев, един от виновниците за високия изборен праг, сериозно вдигнал рейтингa си, според социолози.

Неотразената реалност

Кой ли не се изказа, какво ли не бе написано за опасната работоспособност на властимащите през изминалата седмица. Форумите прегряха от гневни коментари в пълен контраст на захаросаните телевизионни програми, които излъчват главно футбол (добър, впрочем) и чужди риалити формати с измислени БГ звезди.

Като „невероятен автогол” определи високата изборна бариера за коалициите лидерът на СДС Мартин Димитров пред медиите. Най-честият коментар на случилото се е, че ще организира и сплоти дясното пространство, защото не просто опозицията е в опасност. Такова враждебно действие не може да не породи равно по сила противодействие и ще е предизборна виагра за десния избирател, който по-лесно ще прегърне много от старите муцуни на прехода, с които наивно си мислеше, че се е разделил. Макар че, както казва Чоран по друг повод, е „уморен от всички знамена”.

Глас в пустиня

Новините днес звучат познато, много пъти чути и видени през годините, а преходът сякаш започва отново. Ето един задочен диалог между най-ярките мнения, прозвучали в медиите.

„Проблемът не е в някаква случайно подбрана кукла на конци, която учредява партия и бива натъпкана с подбрани папки с документи, за да й се вдига личният рейтинг", казва политологът Огнян Минчев пред в. „Дневник”. "Обяснението тръгва от доста по-далеч - още оттам, че българската демокрация беше зачената в ситуация, в която нас отново "ни освободиха" отвън. Ситуация, в която българското общество не произведе своя достатъчно автономна и достатъчно силна морална и политическа алтернатива, която да се погрижи за неговите интереси. Демокрацията в българското общество по силата пак на това външно "освобождение" беше зачената в лъжа и манипулации.

Създаде се формалната, фасадната институционална среда на демократично управление, но се запази реалната социална, стопанска и политическа власт на същата партия и олигархия, която съсипа българското общество през втората половина на 20-ти век. Последното нещо, което можете да очаквате от тях, е принцип, ценност, морал.

Опасенията ми рязко нарастват, след като властта открито използва съда за политически цели, отказвайки регистрация на новото ръководство на СДС. Членството ни в НАТО и ЕС е гола фасада, с която криминалната гарнитура на властта открито се подиграва. Ще трябва да понесем и политическите, и социалните последствия от това. Европа сама по себе си няма да може да ни помогне. Трябва да се събудим в реалното време самите ние.”

Фасадна ли е демокрацията в България?

На този въпрос отговаря и народният представител д-р Николай Михайлов в последния брой на сп. "L`Europeo", посветен на края на комунистическата епоха. „И фасадна не е, защото фасадата е безобразна. България се управлява от шепа лептократи, по правило със стаж в ДС, и от няколко партийни корпорации, които играят театър", констатира той и добавя: „Демокрацията е религиозно безразлична процедура, техника за обезопасяване от екцесиите на властния демон. Демократичните конвенции банализират политическия занаят, превръщат рицаря в чиновник (...) Но какво благо е неподкупният чиновник. Каква тъга по неговата липса.”

Пак в сп. "L`Europeo" политологът Андрей Райчев пита: „Искате да ми кажете, че някой е създал Бойко Борисов. Първо мнозинството хора смятаха, че Желев трябва да е президент. На третата година започнаха да му викат жабата и да му горят портретите. После мнозинството българи решиха, че Виденов е най-добрият премиер. На втората година България се полуразпадна от омраза към Виденов и комунистите. После мнозинството от хора решиха, че Костов е най-добрият от всички. На третата година го изхвърлиха от властта, намразиха го и взеха да му викат, че е циганин и мавър. А нищо не беше направил, освен това, което беше предупредил, че ще направи. Не им хареса цената на яденето, което им поднесе. Като поръчваш, трябва да гледаш в менюто какво пише.”

Защо всички телевизии излъчват риалити? Защото: „Тези хора желаят оглупяването си. Биг Брадър го има само защото хората го искат”, гласи краткият коментар на Райчев.

Зоопарк или джунгла?

Тук логично се вписват думите на Милош Форман за демокрацията, припомнени от списанието:

„Сега в посткомунистическия свят хората са малко объркани. Наистина трябва да решите къде искате да живеете: в джунглата или в зоопарка. Защото, ако ви тегли към красотата, ако обичате свободата, джунглата е вашият свят. Но там сте в опасност, трябва да споделяте живота си със змии, акули, пиявици. Ако предпочитате сигурността, вие се нуждаете от зоопарка. Там сте защитени. Всеки ден имате малко храна. Но живеете зад преграда и мечтаете за прекрасната джунгла... Ще се изненадате да разберете колко много хора предпочитат да живеят в зоопарка.”

Верни думи, казани отдавна, които с времето търпят малка корекция. Днес някои посткомунистически общества все повече заприличват на зоопарк, в който пазителите спят пияни, а тигрите са взели властта и прилагат закона на джунглата.