11 ноември 1918 - краят на един апокалипсис

На 6 ноември 1918 година автомобилът на германския преговарящ прекосява белгийската граница и влиза във Франция. Френските войници знаят какво предстои и вече ликуват. Все още армиите са изправени една срещу друга, но продължилата четири години война е към края си.

В ранното утро на 11 ноември 1918 в един железопътен вагон край Компиен в Северна Франция ръководителят на германската делегация Матиас Ерцбергер и френският маршал Фердинанд Фош слагат подписите си под договора за примирие между Германия и Антантата. Германия капитулира. Няколко месеца по-късно двете страни подписват официалния мирен договор във Версай.

Последната германска офанзива

Германската армия продължава настъплението си на Западния фронт чак до лятото на 1918 година, където дори успява да завладее някои нови територии – и то при положение, че от март до юли 1918 броят на войниците се е стопил от 5,1 на 4,2 милиона. Армейското командване все пак успява да попълни редиците с помощта на запасняци и новобранци, но ето че германците вече са изправени срещу един съвсем нов противник: американците.

След като през април 1917 година президентът Уилсън обявява война на Германия, войските на САЩ прекосяват Атлантика. В ранната есен на 1918 година в Европа пристигат по 10 000 американски войници на ден. „Младите американци може и да са нямали голям военен опит, но решаващ в случая беше ефектът, който произведе тяхното пристигане – а той беше просто смазващ“, пише историкът Джон Кийгън.

В крайна сметка добре въоръжените американски подразделения обръщат хода на войната в полза на Антантата. През есента върховното германско командване е принудено да осъзнае, че вече не може да спечели войната. Четирите военни години причиняват ужасяващи  кръвопролития и невиждана дотогава разруха в Европа. По време на пътуването си през Белгия и Франция, Матиас Ерцбергер описва видяното така: "Нито една къща не беше останала здрава, развалините се редяха една след друга. На фона на лунната светлина техните силуети приличаха на призраци".

 

От 1916 година нататък германците използват "Дългия Макс" - снаряд, тежък 300 килограма, който се изстрелва от 35-метрово оръдие и може да поразява цели на разстояние до 48 километра. С това оръжие германците обстрелват Париж на 23 март 1918 година. Някои снаряди улучват катедралата Сен Жерве по време на богослужение. При обстрела са убити 88 души. Други 100 са ранени. Военните историци твърдят, че по време на Първата световна война са били изстреляни около 850 милиона артилерийски снаряди. Убийството в тази масова война придобива индустриален характер. В нея загиват близо 11 милиона войници, над 20 милиона души са ранени.

През май 1918 командващият армията принц Рупрехт Баварски пише: "Не е чудно, че междувременно дезертират по около 20% от подразделенията макар и да знаят, че ако бъдат заловени, ги чака затвор". През следващите месеци безброй войници отказват да воюват, някои поемат на своя глава обратно към дома.

Легендата за предателство отвътре

Германските редици все повече оредяват. Върховното военно командване се опитва да избяга от отговорност. На 19 септември 1918 година главният военен интендант Ерих Лудендорф пише следното: "Помолих Негово Величество да привлече в правителството и онези кръгове, на които дължим факта, че стигнахме дотук. Нека тези господа сега да сключат мира, който трябва да бъде договорен. Нека изсърбат онова, което ни надробиха". Под "тези господа" Лудендорф има предвид онези фракции в Райхстага и политици, които още през от лятото на 1917 година пледират за сключване на мир – най-вече социалдемократите, но също и левите либерали и католическата Центристка партия.

Фелдмаршал Паул фон Хинденбург също говори за вътрешно предателство. Той цитира един английски генерал, който уж бил казал, че "на германската армия е забит кинжал в гърба". Въпросният генерал Фредерик Морис обаче категорично отрича да е казвал подобни думи, но митът за вътрешното предателство вече е създаден. В Германия започва все по-упорито да се твърди, че войната е била загубена само заради "предателство" отвътре. Тази измислица допринася в значителна степен и за провала на Ваймарската република.

Желание за реванш

11 ноември 1918 година донася така жадувания от милиони хора край на войната. Тази дата обаче не слага край на страданията им. Милиони са потънали в нищета и лишения. Особено сред германците започва да си пробива път усещането, че са воювали и страдали напразно. Тъкмо то създава благодатна почва за реваншизъм и довежда до по-сетнешния политически възход на един бивш фронтовак  - Адолф Хитлер.