1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

1 евро и 38 цента

Малте Ровер-Калман
7 октомври 2018

Да събираш празни бутилки е мъчителна работа – бъркаш из смрадливите отпадъци, разнасяш амбалаж, хората те гледат съжалително. Какво е усещането и колко пари могат да се съберат на ден? Наш репортер направи експеримент.

https://p.dw.com/p/367ha
Снимка: DW/M. Rohwer-Kahlmann

Точна статистика за броя им няма, но всеки ги е виждал в германските градове – хора, които събират празни бутилки. Предполага се, че годишно около 720 милиона бутилки за еднократна употреба с платен депозит не се връщат обратно в изкупвателните пунктове на магазините. При цена от 25 цента за бутилка това прави около 180 милиона евро.

Отделно има бутилки за многократна употреба, върху които се начислява депозит от 8 или 15 евроцента - в зависимост от вида им. За да изкара човек пари, тези бутилки трябва само да бъдат открити, взети и върнати в търговската мрежа. Може ли обаче да се преживее от това и кои са хората, които оцеляват по този начин?

На лов за бутилки

Решавам да проверя това по улиците на Берлин. Рано сутринта в един приятен есенен ден тръгвам с празни торбички за пазаруване и раница на гърба. В началото все още не надниквам в контейнерите за боклук, защото ме е срам. Затова пък погледът ми обхваща улицата и местата, където могат да се намерят празни бутилки - откривам ги подпрени на дървета и електрическите стълбове, захвърлени покрай къщите. За съжаление находките ми са основно бутилки от вино, а за тях няма депозит.

В някои градове като Карлсруе има специални поставки за празните бутилки, за да не е нужно ровенето из кофите
В някои градове като Карлсруе има специални поставки за празните бутилки, за да не е нужно ровенето из кофитеСнимка: picture-alliance/dpa/U. Deck/

Явно всичко е опоскано от "професионалистите" в бранша. Това обаче не ме отказва. И наистина: в един храст откривам празна бутилка от бира - и ето ги първите 8 цента в джоба ми.

След повече от час стигам до „Александерплац" в центъра на Берлин и вече имам събрани общо 4 бутилки. Край гарата на метрото забелязвам мъж с найлонова торбичка, който се поспира пред една кофа за боклук и надниква вътре. Настигам го и повеждам разговор с него.

"За две кутии цигари стигат"

По-късно, когато с Бьорн пием кафе край телевизионната кула, 58-годишният мъж ми признава, че съм го изплашил. От него научавам, че охранители, които понякога са цивилни, гонят събирачите на бутилки от гарите. Мъжът разказва, че събира бутилки по 6-7 часа на ден, седем дни в седмицата. Но много държи да подчертае, че само временно се занимава с това. Много скоро щял да започне работа като таксиметров шофьор. Всъщност бил електротехник по професия, но след 22 години работа в бранша фирмата му фалирала. Тъй като не успявал да се издържа с парите за безработни, човекът решил да си помага, като събира и връща празни бутилки. "На ден изкарвам за две кутии цигари " (около 15 евро), признава Бьорн и добавя, че не би могъл просто да си седи в къщи със скръстени ръце и да не прави нищо.

Много работа за малко пари: успявам да събера едва 1 евро и 38 цента
Много работа за малко пари: успявам да събера едва 1 евро и 38 центаСнимка: DW/M. Rohwer-Kahlmann

"Събирачите на празни бутилки не се имат за неудачници. Напротив, те имат съзнанието, че вършат работа и все още са част от трудовото общество. Това положително съзнание често им помага да тръгнат отново нагоре", казва социологът Албан Кнехт, публикувал изследване по този въпрос. Той твърди, че само малка част от онези, които събират бутилки, са бездомници. Повечето са или пенсионери, или живеят на социални помощи - хора, които имат някакви доходи, но недостатъчни за издръжката им. За Кнехт това е знак, че социалната държава в Германия вече не функционира добре, и че нивото на пенсиите като цяло е ниско. 

Чак когато срещам Елмар, разбирам къде ми е грешката: той, например, преглежда съдържанието на кофите за боклук щателно, не пропуска нито една от тях, и пътьом взема празните бутилки едва ли не от ръцете на минувачите. Така за няколко минути той събира повече бутилки, отколкото аз за три часа. 46-годишният мъж ми казва, че събира бутилки от години. В добри дни през лятото успявал да направи и по 50 евро на ден. През зимата - доста по-малко. Има свои твърди маршрути, които обаче не желае да издаде - определя ги като "служебна тайна". На въпрос дали не се срамува да се рови в кофите за боклук, той отговаря: "Не, разбира се. Парите не миришат, а ръцете можеш да си измиеш."

Тези хора не искат да бъдат аутсайдери

Елмар от Берлин: "Парите не миришат, а ръцете можеш да си измиеш"
Елмар от Берлин: "Парите не миришат, а ръцете можеш да си измиеш"Снимка: DW/M. Rohwer-Kahlmann

Решавам и аз да опитам: претърсвам първата кофа за боклук с огромно притеснение, втората - също. На третата вече съм доста по-спокоен. И резултатът не закъснява: за сравнително кратко време откривам 3 бутилки, всяка от които ще ми донесе по 25 цента. Но след време краката започват да ме болят, ръцете ми са омазани до лактите. Решавам да върна събрания амбалаж и трудът ми е възнаграден със сумата от... 1,38 евро.  Мнозина си мислят, че да се ровиш из боклуците за бутилки автоматично те превръща в аутсайдер. Но не е така – тези хора не искат да бъдат аутсайдери, а напротив - да останат част от обществото. Те не желаят да бъдат изхвърлени от него като безполезни. Отказват от гордостта си, за да съхранят част от нея - бутилка след бутилка.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата