1 200 деца, 1 200 надежди

Те са най-бедните в най-бедния регион на най-бедната страна от ЕС. Става дума за ромите във Видин - един от регионите с най-много представители на ромския етнос. Според данни на Националния статистически институт, 20 процента от жителите на региона са роми. Почти всички от тях са безработни (95%), а повечето живеят в изключително лоши условия - без канализация, електричество и ред други удобства, познати на мнозинството българи. Имат ли тези хора шанс да се измъкнат от мизерията? “Да, и този шанс се нарича образование“, убедени са от видинската "Организация Дром", която от 13 години насам подпомага интеграцията на ромите в региона. “На всички ни е ясно, че този процес не е нито лесен, нито кратък, но важното е, че началото вече е положено“, казва Донка Панайотова, председател на организацията.

"Организация Дром" е първата неправителствена организация в Централна и Източна Европа, която след падането на комунизма през 1989-та се ангажира с прехвърлянето на ромски деца от сегрегирани ромски училища в редовни учебни заведения. Именно това е една от най-значимите стъпки в усилията за интеграция на ромите, единодушни са експертите. “Няма как децата от ромски произход да подобрят българския си език и да се интегрират пълноценно в обществото, ако в училище те са само сред свои. Те трябва да ходят в “нормално“ училище“, убедена е Донка Панайотова, която е двигател на проекта “Интегрирано образование за ромските деца в област Видин“, стартирал през 2000-та година.

Ромски истории на успеха

Всеизвестен факт е, че в българските градове мнозинството ромски ученици посещават сегрегирани училища, намиращи се в ромските квартали или в непосредствена близост до тях. Пределно ясно е, че в тези училища качеството на обучението е по-ниско, отколкото в останалите учебни заведения. “Нашият проект първоначално обхвана 100 ромски деца, но постепенно достигнахме до 1 200. Всички те бяха прехвърлени в редовни училища в градовете Видин, Кула, Димово, Белоградчик, Брегово и в село Арчар. За много от тях осигурихме и допълнително обучение след стандартните часове, като наехме специални учители. Целта беше децата да попаднат в класическа учебна среда, да затвърдят учебния материал и да преодолеят трудностите, които срещат - предимно по български език и математика“, разказва Донка Панайотова.

По всичко личи, че инициативата е успешна. Резултатите сочат, че нито едно ромско дете, участвало в проекта, не е отпаднало от образователната система, 90% от ромските деца са продължили обучението си след седми клас, а 10% от ромчетата са станали студенти. Само за сравнение: в ромските училища процентът на децата, продължаващи образованието си след седми клас, е драстично нисък.

И още един положителен резултат: към третата година на инициативата учениците от ромски произход значително са повишили успеха си. Докато през 2010-та едва 8% от тях са имали успех “много добър“, през 2013-та с такъв успех могат да се похвалят 20 на сто от учениците.

А как учителите и децата от приемащите училища реагират на новите ромски ученици? “Предразсъдъци все още има, но поне не са така видими и директни, както през 2000 година например. В началото на проекта многократно провеждахме разговори с директорите и учителите. Успяхме да ги убедим, че с присъствието си тези деца няма да създадат проблеми на училището“, обяснява Донка Панайотова.

Поли, Денис, Давид и Ивайло

Координаторите на проекта водят ежедневно разговори и с родителите на ромските ученици. “В началото не беше никак лесно да убедим родителите, че преместването на децата им в друго училище е от полза за тях“, споделя Донка Панайотова. И допълва следното: “Ние разговаряхме с тях на техния език, опитвахме се да им обясним по начин, по който ще ни разберат, защо образованието в интегрирана среда е важно за техните деца. Отчитахме, разбира се, и какво ще получи самото дете, включвайки се в програмата. Посочихме например безплатния превоз до училище, който бе осигурен от нас, както и наставниците от ромски произход, които ангажирахме, за да контактуват с родителите и да се грижат за децата извън учебните часове. Освен това им обяснихме, че ние поемаме грижата за разрешаването на евентуални проблеми в училище. Така успяхме да ги убедим, че детето им ще бъде в сигурни ръце, но най-вече - че ще получи качествено образование, което ще му предостави повече възможности за развитие."

И наистина: проектът на видинската организация може да се похвали със завидни резултати. Доказва го и историята на една от ученичките в програма - Поли, която след завършване на гимназия, благодарение на подкрепата на "Организация Дром", е приета със стипендия в американски университет, където завършва успешно специалността "Публична администрация". Денис, Давид и Ивайло пък са продължили обучението си в университетите в София, Свищов и Шумен. Скоро те най-вероятно ще се присъединят към онези 0,5% от ромите в България, които могат да се похвалят с висше образование. Вярно, че процентът им е нищожен, но напоследък той започва да се покачва - особено след инициативи като тази на видинската организация. Нейният пример следват и други неправителствени организации, които работят по програмата за обучение на ромски деца в интегрирана среда. Видинският модел за интеграция се прилага и отвъд границите на България - например в Румъния, Унгария, Сърбия, Македония.

Предразсъдъците

А дали наистина мнозинството роми не искат да се образоват, както твърдят голяма част от българите? “Когато си на такова ниво като ромите, когато живееш в такава среда, е много трудно да осъзнаеш, че има нужда да работиш над себе си. Никой не избира къде да се роди. Но пък избира как да живее. Ние сме тези, които имаме повече умения и опит, и затова трябва да ги насочим. Ромите не могат да се справят сами. Те живеят в изключително лоши условия, много от тях не знаят какво е нормален живот. За тях животът в гетото е нормалният живот“, казва Донка Панайотова от "Организация Дром" и допълва, че за съжаление българинът често е негативно настроен към онези, които получават някакъв вид помощ: “В последно време дори чувам коментари от рода на: Сирийците ли, та ние нямаме пари за нас, а на тях ще помагаме! Явно хората, които изричат тези думи, не могат да си представят какво е война. Камо ли пък да говорим за добро отношение към ромите, които не са във военно положение”.

Дали интеграционните проекти в сферата на образованието са достатъчни за цялостната интеграция на ромите в обществото? Дали няма нужда и от специално обучение за българите, в рамките на което да се заличат негативните нагласи и предразсъдъците? “Да, това е добра идея. Всъщност в много от нашите проекти ние правим точно това, защото включваме и нероми - деца, родители, учители. Факт е обаче, че българинът трудно приема различния. А в сравнение със страна като Германия например, която е пълна с хора от най-различен произход, България е направо бедна на малцинства“, посочва Донка Панайотова.

"Организация Дром" участва със свой представител в Международната конференция за образованието на ромите, която се проведе в края на септември в Дойче веле в Бон. В един от панелите бе представен нейният проект “Интегрирано образование за ромските деца в област Видин“.