Ядрена арогантност по български

Когато преди 25 години, в един топъл майски следобед над България се изсипа радиоактивният чернобилски дъжд, с моята 5-месечна дъщеря и нейната 8-месечна братовчедка се търкаляхме на една поляна в Панчарево: те - невинно несръчни, аз - в наивно неведение. Какво се беше случило, научих на следващия ден - звъняха роднините ми от чужбина, изброяваха педантично кои продукти да не купуваме, какво да не ядем, къде да не ходим...

В блаженно неведение

Списъкът започваше със зелената салата и всичко, което се беше окъпало в онзи дъжд, и свършваше със забрана да крачим боси в тревата. След седмица ни пратиха мляко на прах. Имаше достатъчно за тези две и за още две бебета. Те бяха частично пощадени. Но не и огромната част от останалите, родени в края на 85-та и началото на 86-та година...

Какво точно се случи в България тогава и какви са последствията за днешните 25, 26, 27 и прочее-годишни, едва ли скоро ще научим. Дори някой да е събирал “капките” от онзи радиоактивен дъжд, мащабът на тяхното истинско въздействие все още не се обозира. Все пак за четвърт век бяхме длъжни да се научим как да мислим света през кода “Чернобил”.

Кодът “Чернобил” отива далеч отвъд престъплението на онази партийна номенклатура - съветска и българска. Кодът “Чернобил” не се вмества нито в политическите шаблони на тогавашния двуполюсен свят, нито в схемата на ядреното лоби.

Кодът “Чернобил” и трагедията във Фукушима показаха мащаба на една нова “неуправляема география”, начертана от ветрове, облаци и дъждове; география на зони, завинаги забранени за човешко присъствие; география на заразата, която Андрей Тарковски предсказа още през 1974 г. в своя гениален филм “Сталкер” .

Човешкото високомерие ражда чудовища

След японската драма зазвуча едно почти апокалиптично изброяване на възможните гледни точки към случилото се преди 25 години. Днес ние отново сме поканени да разсъждаваме какъв тип общество желаем. Нека си спомним свидетелствата на жителите на мъртвия украински град, които разказват, че “връщане към нормалния живот” след случилото е абсолютно невъзможно. Че те не могат нито да сравнят, нито да изразят с думи преживяното.

Чернобил внесе в историята на човешката цивилизация катастрофа от нов порядък, непозната, неизживявана до тогава. Фукушима я повтори. Това, което трябва да проумеем, е че в дъното на тази катастрофа не са техническите параметри на системите за защита, а човешкото високомерие. Същото високомерие, с което и днес се “обсъжда” темата АЕЦ “Белене”: просто не се допуска мисълта, че когато се говори за следващо поколение реактори, трябва да се мислим и за следващо поколение аварии...