Щом и магаретата завършват

Официална институция на турската държава обяви, че спира да признава българските дипломи за висше образование. Затова завършилите в български висши учебни заведения да не подават молби за признаване на дипломите си. Спира се и приемането на молби за прехвърляне от български в турски университети, както и на молби за издаване на уверения, че желани от турски кандидат-студенти български университети са признати от турската страна.

Причината – натрупали се данни, че турски студенти в България фалшифицират оценки, анотации, печати, академични справки, получават по незаконен начин оценки и се дипломират без да посещават учебни занятия. Разпространението на фалшификациите вече било придобило формата на „организирана престъпна дейност”.

Корупция на едро и на дребно

Новината е изненада само за българските власти, които три дни след разпространяването й мълчаха, а после успокояващо обясниха, че спирането не било „спиране”, а само „замразяване”. Сякаш има някаква разлика.

Всъщност, турската държава посочи в прав текст и на висок глас проблем, за който всички знаят, но не говорят, защото не могат да го докажат. А и да говорят, няма кой да ги чуе. Обучението на чуждестранни студенти в България отдавна е пропито с корупция. Тя, от една страна, е организирана „на едро” – чужденците плащат високи такси и, за да им вземат парите, учебните заведения ги „добутват” до дипломиране независимо от знанията им. „Добутването” пък отваря възможност за корупция „на дребно”, при която отделно от таксата може и трябва да се купува всеки изпит, всяка оценка и всеки документ.

Вината е и на онези студенти, чиято цел е именно да си купят диплома. Те обаче идват именно в България, защото тук това е не просто възможно, а и лесно и организирано. Покрай тях „изгарят” и онези, които са дошли да учат истински, защото и към тях системата често се отнася като към „дойни крави”.

Проблемът е много по-дълбок

Разбира се, далеч не всички студенти и преподаватели са въвлечени в тази „организирана престъпна дейност”. Те обаче очевидно не са в състояние да й се противопоставят. През тези дни форумите под новината от Турция бяха изпълнени със стотици, повечето от които, естествено, анонимни свидетелства за това. Сред тях от време на време се чуваха и загрижени за етническата чистота на студентството патриотични гласове на задоволство, че сега турските студенти ще се махнат. Дори и да стане обаче, това няма да промени нищо.

Защото проблемът е много по-дълбок и засяга не само образованието.

Защото корупцията е разпространена не само сред чуждите, но и сред българските студенти, за които купуването на дипломи у нас е също така лесно.

Защото и без турските студенти цялостното ниво на висшето образование у нас ще си остане критично ниско. Както бе написал участник във форумите – „и магаре да вържеш, ще завърши”.

Защото още по-ниско е нивото на средното образование, излъчващо бъдещите студенти.

Защото съзнаващите ползата от качествено образование са малцинство, доминирано от мнозинството на неграмотността, тъпотата и чалгата. А възцарилата се враждебност към знанието се вижда с просто око и по върховете на държавата, попъплени от всевъзможни „калинки”.

Какво е решението?

Ще мине време и вероятно след съответните преговори, политически и дипломатически маневри проблемът с българските дипломи в Турция ще бъде някак замазан. За назидание може да бъде „хваната” някоя фалшива диплома и да бъдат разобличени някои и други корумпирани студенти и преподаватели, за да се демонстрира засилен контрол. Истинското решение обаче е невъзможно без дълбоки реформи, при това не само във финансирането на неизброимите български висши учебни заведения.

Турското решение е несъмнен шамар за властите в София и неприятен удар както за засегнатите студенти, така и за разчитащите на парите им.

То обаче е по-скоро добра новина за българското образование. Защото, назовавайки болезнено ясно проблема, може да помогне отвън за предоляване на вътрешното безсилие и нежелание за реформи.

Автор: Ясен Бояджиев; Редактор: Б. Михайлова