Шулц, Юнкер или съвсем друг?

Жан-Клод Юнкер и Мартин Шулц всъщност са добри приятели. Двамата се познават от десетилетия. "Запознахме се в задните тъмни стаички, където се вземат решенията в Брюксел", иронично подметна Жан-Клод Юнкер по време на предизборнта кампания. Хармонията между двамата обаче приключи, защото Мартин Шулц също държи да стане председател на Европейската комисия, независимо от това, че неговите социалисти са само втора по сила фракция в Европарламента с 189 от 751 мандата. Консерваторите спечелиха 214 мандата и техният кандидат Жан-Клод Юнкер има зад гърба си най-силната фракция.

Кой ще успее събере мнозинство?

И двамата кандидати обаче трябва да потърсят коалиционен партньор, защото нямат собствено мнозинство. Само ако двете фракции се обединят, биха могли да постигнат необходимото абсолютно мнозинство. Всякакави други коалиции, като съюз с левите, либералите или зелените, не са достатъчни. Мартин Шулц например твърди, че Европейската народна партия /ЕНП/ е загубила почти 60 мандата в сравнение с 2009 година и поради това няма право да се "перчи" прекалено. Шефът на европейските социалисти Сергей Станишев заяви на пресконференция в понеделник, че Мартин Шулц също ще се опита да организира свое мнозинство. "Ние ще започнем консултации с другите политически групи, за да създадем условия за стабилно и демократично мнозинство в Европейския парламент", каза Станишев.

Мартин Шулц получава значителна подкрепа и от германските социалдемократи. Председателят на ГСДП Зигмар Габриел смята, че консерваторите трябва да направят компромисни предложения на социалистите във връзка с избора на президент на Комисията. Федералната канцлерка Ангела Меркел официално поддържа кандидатурата на Жан-Клод Юнкер, но без особено въодушевление. Затова и не е ясно дали Меркел няма в крайна сметка да предложи съвсем друга кандидатура.

Държавните и правителствени ръководители на 28-те страни-членки на ЕС сега започват да обсъждат заемането на различните постове в ЕС. Защото става дума не само за избор на председател на Еврокомисията, а и за постовете външен министър на ЕС и председател на Европейския съвет, както и за председателското място на страните от еврогрупата.

Популистите не представляват особена сила

Шефът на центъра за европейски политически проучвания /Centre for European Policy Studies/ Даниел Грос смята, че консерватори, социалисти, либерали и зелени ще трябва да си сътрудничат още по-тясно, ако искат да има дееспособен Европейски парламент, който да е в състояние да гласува и закони. Той смята, че само по този начин партиите могат да реагират на засиленото влияние на радикалните и евроскептични сили в ЕП. Победите на френския Национален фронт, на ЮКИП във Великобритания и на датската Народна партия са "катастрофа" за съответните държави, смята експертът, но добавя, че тяхното засилено присъствие няма да окаже голямо влияние върху Европейскиа парламент. "Избирателите отправиха послания, насочени към националните правителства, а не към Европа", казва Данеил Грос.

Основният кандидат на консерваторите Жан-Клод Юнкер също не смята, че предстои драматична промяна на европейския курс. Според него триумфът на Националния фронт във Франция няма да промени икономическата политика на страната. "Не вярвам, че резултатите от изборите във Франция ще окажат влияние върху политиката на консолидиране и стопански растеж, която ние дефинирахме през изминалите години. Френското правителство знае много добре, че трябва да санира френския държавен бюджет", заяви още Жан-Клод Юнкер.

Той обаче смята, че не бива да се прекалява и с мерките за иконимии, които могат да задушат икономиката. Даниел Грос твърди, че десните или левите популисти не биха могли да окажат реално политическо влияние над Европейския парламент. "Те по традиция не обичат да се занимават с детайлите около важните европейски законодателни инициативи като кази за банковия съюз например. Те искат да печелят червени точки и популярност на национално равнище", казва той.

Още в изборната нощ председателят на либералната фракция Ги Верховстад призова двете големи фракции и държавните и правителствени ръководители да постигнат бързо единомислие. Един продължителен процес, при който накрая да изникне трети кандидат, според него, би навредил на демокрацията. "Предизборната борба не беше просто игра. Нямаме право да се подиграваме по този начин на избирателите", каза той.