Шотландците имат исторически шанс

В четвъртък четири милиона шотландци ще гласуват в референдум за бъдещата независимост на страната. Културните и политически различия на шотланците им дават право да потърсят своя шанс. Дълго време хората в Германия и Средна Европа възприемаха Шотландия като някакъв отдалечен регион в северната част на Британия и я приравняваха в езиково отношение с Англия. Да, хората знаеха, че там много вали, че шотландците пият уиски и мъжете понякога носят роклички. Знае се и за пословичното скъперничество на шотландците, на което има посветени много вицове. По-новата история на страната в Обединеното кралство обаче е изтласкала от съзнанието на хората факта, че до 1707 година Шотландия е била независима нация.

Великобритания - като държавен субект от 18-ия век, може да попадне в един исторически епизод с досега непредвидими политически и икономически последици, ако мнозинството от жителите на Шотландия над 16 години гласува с "Да" на рефрендума за независимост. Дали това няма да е стъпка назад? Историко-романтичен анахронизъм и връщане към едновремешната държавна раздробеност, и то днес, когато говорим за модерна Европа без граници? Мисля, че не.

Шотландия винаги е била по-различна

Шотландия винаги се е различавала от южния си съсед Англия. Това са разбрали още римляните. Неслучайно император Адриан разпорежда издигането на прочутия "Адрианов вал" по границата с келтските територии. И през следващите векове келтите на север и норманите и англосаксонците на юг водят войни помежду си, през които шотландските армии винаги са опазвали независимостта на кралството си.

Едва след обединението на двете кралства през 1603 година и неуспешния опит на шотландците да създадат собствена търговска империя с Източно-индийската търговска компания, през 1707 година те са принудени да гласуват за парламентарен съюз с Англия. С този акт се полагат основите на издигането на Великобритания като световна сила.

Шотландци, англичани и богатият на въглища Уелс създават навремето един единствен по рода си суровинен басейн, който значително увеличава политическата власт на островната империя и дава благосъстояние на много хора в Обединеното кралство. Едва през втората половина на 20-и век културните и политически различия изпъкват с цялата си сила.

Съюзът с Англия е отживелица

Маргарет Тачър деиндустриализира Британия и санира закъсалия държавен бюджет с помощта на "течното злато" от петролните полета на Шотландия в Северно море. Шотландците приемат спокойно този факт, докато не забелязват, че техният Абърдийн, който би трябвало да изглежда като шотландския Абу Даби, потъва в мизерия и все повече хора живеят в бедност и нищета. Съмненията сред шотландците нарастват, когато консервативната партия на Тачър редовно поема /с незначителни прекъсвания/ правителствената отговорност в британския парламент в Уестминстър. При това на всички избори от 1997 година насам, шотландците никога не са успявали да изпратят повече от един представител на торите в долната камара на британския парламент. В ограбената откъм политическо влияние и икономически възможности Шотландия нараства влиянието на националистите. През 90-те години те успяват да извоюват от Лондон регионален парламент, който съставя правителството.

Шотландският ренесанс

От няколко десетилетия Шотландия преживява истински културен ренесанс. Единбургският фестивал е едно от най-посещаваните и модерни културни събития в света. Шотландската музика се радва на широка популярност. Шотландските университети са безплатни и привличат студенти от цял свят. Шотландските учени постигат сериозни резултати в различни научни сфери и са признати далеч извън пределите на Обединеното кралство. Докато в Англия образованието се е превърнало в лукс и привилегия на богатите, шотландските училища са достъпни за всички. Отворената към света Шотландия привлича и много висококвалифицирани мигранти. Партията ЮКИП няма почти никакво влияние в Шотландия, докато нейната ксенофобия и растящ изолационизъм й носят изборни успехи в Англия.

Обогатяване за ЕС

Една независима Шотландия незабавно би се устремила към придобиване на членство в ЕС. Тя по никакъв начин не би се изолирала. Затова пък британският премиер Дейвид Камерън обяви, че през 2017 година ще има референдум за евентуалното излизане на Великобритания от ЕС. Той обаче може да се окаже твърде закъснял. Шансовете са 50 на 50. В четвъртък Шотландия може да използва историческия шанс и с един демократичен акт да се завърне към държавната си назависимост.

Шотландците няма от какво да се страхуват и в икономическо отношение. Въпреки ограничените си петролни резерви, Шотландия ще се нареди сред 20-те най-силно развити икономики в света благодарение на значителните си ресурси от възобновяеми енергийни източници. За Европа това може да донесе единствено ползи.