Шойбле иска нов чадър
19 октомври 2011
Дълги бяха борбите около разширяването на спасителния чадър за еврото. Ето, че сега германският финансов министър Волфганг Шойбле явно за пръв път внася яснота по начина на функциониране на бъдещия спасителен фонд.
"Файненшъл Таймс Германия" твърди, че Шойбле искал фондът до достигне 1 трилион евро. А лондонският "Гардиън", който се позовава на дипломати в Брюксел, отива още по-далеч: вестникът пише, че Германия и Франция се били споразумели за 2 трилиона евро.
Застрахователен механизъм
Новият механизъм, според "Файненшъл Таймс Германия", щял да функционира под формата на застраховка за държавните облигации на изпадналите в криза държави от еврозоната. Не се предвиждало обаче Германия да поеме нови гаранции над предвидената вече горна граница от 211 милиарда евро.
От своя страна "Гардиън" допълва, че чрез частичното застраховане на държавните облигации ефективността на новия спасителен чадър щяла да се повиши петкратно: капацитетът за отпускане на заеми, възлизащ понастоящем на 440 милиарда евро, ще достигне по този начин до над 2 трилиона евро. "Спасителният механизъм за еврото се превръща в застрахователна институтция", пише вестникът.
Засега няма официално потвърждение за изнесеното от двата вестника. Експертите отдавна бяха на мнение, че спасителният фонд с обем от 780 милиарда евро няма да е достатъчен за овладяването на кризата с дълговете в Европа.
Чадърът става по-широк
Тъй като уголемяването на фонда изглеждаше немислимо в политическо отношение, усилията бяха насочени към изнамирането на някакъв финансово-технически механизъм за повишаване на ефективността му.
Според "Файненшъл Таймс Германия" оповестената от Шойбле застрахователна концепция иска да усили потенциалните възможности на спасителния чадър. По този начин облигациите на държави като Италия или Испания могат да бъдат застраховани в случай на кредитна криза. А при неплатежоспособност фондът ще изплати съответния дял на вложителя.
Надеждата е, че с гаранцията на фонда в джоба инвеститорите ще се задоволят с по-ниски лихви. И не на последно място: цялата работа може да функционира, без да е наложително одобрението на националните парламенти.