Шанс за младите българи

78 000 млади хора в България са безработни - това сочат данните на Агенцията по заетостта. "Става дума за около 20 процента от хората до 29 години - равнище, което е малко над средното за Европейския съюз и предизвиква загриженост", отбелязва изпълнителната директорка на Агенцията Камелия Лозанова.

Как би могло да се промени това ли? Например с подходящи инициативи. Такава е програмата "Първа работа за младите хора". Тя обединява работодатели, синдикати и правителство, а целта й е да осигури работа на младите хора още в първите четири месеца след завършване на училище или в първите четири месеца, след като са останали без работа.

Българските програми

Сега България обменя опит и с други страни - в рамките на международна конференция "Образованието гарантира бъдещето", която се провежда в Берлин. Там Агенцията по заетостта представя инициативата "Първа работа за младите хора", сходни на която се организират в цяла Европа. Заинтересованите страни се обединяват, за да противодействат на младежката безработица.

И ето, че програмите дават резултат: само за един месец в България броят на безработните младежи е намалял с над 1 400. "Принос за това имат множеството реализирани проекти - "Ново начало - от образование към заетост", "Първа работа", "Ново работно място", "Старт на кариерата"", разказва Камелия Лозанова.

Тя допълва: "Опитваме се да обхванем всички, независимо от техния образователен ценз - както хората с по-висока квалификация, така и тези, които са по-слабо квалифицирани."

Само с теория не става

"На базата на договореностите от провеждащата се в Берлин конференция, 10-15 българчета ще получат възможността да придобият определени знания и квалификация в Германия, които след това ще могат да упражняват както във Федералната република, така и в България", информира Камелия Лозанова. "Считаме, че съчетаването на образованието с придобиването на професионални знания и умения е един от най-важните методи, по който децата могат по-бързо да преодолеят стреса на пазара на труда, когато приключат с образованието си", казва тя.

Българското образование не стига достатъчно близо до работодателите и не отговаря на дългосрочните нужди и перспектива на пазара на труда. Според Лозанова, това е един от най-големите му недостатъци. "Младежите - както в средния, така и във висшия курс - трябва да правят повече стажове, за да не са просто теоретици. Българската образователна система не им дава тази възможност, но пък мерките по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" допълват пропуските в системата", посочва шефката на Агенцията по заетостта.

Автор: Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева