BUL MIPEX Studie BG
13 април 2011Индексът за политиките на интеграция на мигранти, публикуван от Британския съвет и Групата за миграционни политики, за трети път сравнява ситуацията в страни от Европа и Северна Америка. България заема 26-то място в класацията, в която са включени общо 31 страни. Обект на изследването са условията на живот за легалните имигранти в дадена страна, независимо колко дълъг е престоят им там, разяснява Гидо Янсен от германската секция на Британския съвет:
"С други думи - хора от държави извън ЕС, които пристигат в България, за да следват, работят или като част от семейното събиране. Не се разглежда нелегалната емиграция, за която така или иначе няма база данни, както и миграционните потоци в рамките на Общността."
Сравнена с останалите от ЕС
Предоставя ли България равни права, отговорности и възможности на всички хора, пребиваващи легално на територията й? И съответстват ли условията с международните и възприетите от ЕС стандарти? Отговорите на тези въпроси не са еднозначни. Те се образуват по 148 индекса, събрани в седем области - а това са достъп до пазара на труда, събиране на семейството, продължително разрешително за пребиваване, политическо участие, достъп до гражданство и образование и защита от дискриминация. По последния критерий България получава особено добра оценка:
"България заема шестото от общо 31 места по антидискриминационния показател. Това се дължи на солидното й законодателство за защита от дискриминация, което и на практика дава равни шансове на имигрантите. Освен това в страната съществува Комисия за защита от дискриминация, която има големи компетенции в сравнение с подобни служби в другите изследвани страни. Германската анти-дискриминационна служба например получи лоша оценка заради слабата си позиция", казва Янсен.
Големи недостатъци в България се забелязват най-вече в три области - участието на мигрантите в политическия живот на страната, в образователната система и по отношение на гражданството. Политическите свободи важат и за имигрантите, но пък тези нямат абсолютно никакво право за участие в избори, разяснява Янсен. А такава възможност съществува в 19 от изследваните държави:
"Освен това в България няма институции, помагащи на имигрантите с консултации по засягащи ги въпроси. Няма и организации като мигрантски съвети и други", казва Янсен и допълва, че и в Германия имигрантите от трети страни нямат право на глас при местни или национални избори, затова пък мигрантските общности са добре организирани, освен това има много съвети на имигранти, защитаващи правата и интересите им.
Друга област, в която двете страни коренно се различават е законодателството за достъпа до гражданство. Докато в Германия правилата са ясни, в България липсват основополагащи принципи.
Достъпът до паспорт и образование е труден
"За получаване на гражданство в България се изисква много дълъг период на престой. Освен това от кандидатите за гражданство се изисква да върнат старото си гражданство - нещо, което е невъзможно в редица страни. Това е голям законова бариера", казва експертът от Британския съвет в Германия.
Почти непреодолима е и бариерата за достъп до образованието. По този показател страната се нарежда на предпоследно място, само преди Унгария. Причината е в липсата на специализирана подготовка в българските училища, която да посреща нуждите на имигрантите. Освен това за децата на временно пребиваващи в страната имигранти трябва да се заплащат училищни такси - нещо, което не съществува в 27 от изследваните в Индекса страни. Като цяло България е "умерено благоприятна" за имигранти, с което се нарежда в една категория с още 15 държави, между които Франция, Германия, Ирландия или Швейцария. И все пак с 41 от общо 100 процента страната е на границата към категорията "малко неблагоприятна" за имигранти страна.