Човекът, комуто е разрешено (почти) всичко
Върховната европейска съдебна инстанция застана зад Марио Драги - президентът на Европейската централна банка /ЕЦБ/ има право да използва почти всички инструменти на паричната политика, включително и да надхвърля границите на онова, което досега се е смятало за допустимо, стига да успее да го обоснове правилно. Решението на Европейския съд беше очаквано - защото всякакво друго отсъждане неизменно би хвърлило Европа в дълбока финансова и валутна криза. Ако съдът беше застанал на страната на тъжителите - предимно от Германия - и бе обявил изкупването на държавни облигации на закъсали държави за недопустимо, щеше да пострада и доверието към ЕЦБ. На финансовите пазари тогава щеше да се стигне до спекулативни сделки срещу еврото, а неоправдано високите рискови лихви, с които щяха да бъдат натоварени заемите за по-слабите икономики в еврозаната, нямаше да останат без последствия.
Драги сам определя правилата, които трябва да спазва
Оповестеното от Драги преди три години намерение да изкупува държавни ценни книжа на закъсали държави в неограничен размер, даде резултат. Този последен коз, с който разполагаше президентът на ЕЦБ, беше постфактум одобрен от съдиитев Люксембург, а условията, които те поставиха, не са особено сложни за изпълнение: например - играчите на пазара да нямат правото предварително да спекулират с това, че ЕЦБ ще изкупи от тях изгубилите всякаква стойност ценни книжа. Проблемът в цялата работа е, че Драги сам измисля правилата, които впоследствие трябва да спазва.
Решението на съда за пореден път потвърждава пълната самостоятелност на ЕЦБ, която не е длъжна да отговаря за действията си пред никоя друга институция. На закъсалите държави пък - решението дава увереност, че в случай на нужда ЕЦБ ще започне да печата пари, за да ги спаси. Марио Драги и неговият съвет са в крайна сметка тези, които решават кой да продължи да плува, и кой - да потъне. Драги винаги е твърдял, че действията му се ръководят единствено от финансови аргументи - да задържи стабилно еврото и да ограничи инфлацията - но де факто ЕЦБ отдавна вече определя фискалната и икономическа политика, а тя всъщност не би трябвало да има подобни права. Огромните правомощия на банката предизвикват у мнозина доста неприятни усещания. Дали тази ситуация няма да се окаже съдбоносна?
Дойче Бундесбанк все повече губи значение
Шефът на Централната банка на Германия Йенс Вайдман често твърди, че ЕЦБ е била принудена да поеме тази властна роля поради това, че политиците в Европа не изпълняват своите задачи и не направляват страните си по най-добрия начин. При това - нека припомним - Вайдман беше човек, който се обяви против изкупуването на заеми на закъсали държави от централните банки - макар и това изкупуване да става по заобиколен начин - на вторичния пазар. Може би тайничко той се е надявал, че Европейският съд ще постави ограничения пред ЕЦБ. Това обаче не стана. Ролята и влиянието на могъщата едно време Бундесбанк продължават да страдат от това.
Противниците на почти всемогъщата ЕЦБ сега могат да се надяват единствено на германския Конституционен съд. Съдиите в Карлсруе, които изпитваха големи резерви към практиката за изкупуване на чужди заеми, бяха помолили Европейския съд в Люксембург за тълкувателно решение - и то беше дадено. По всяка вероятност германските конституционни съдии ще последват в основни линии логиката на решението от Люксембрг. Ако германският Конституционен съд все пак забрани на Бундесбанк да изкупува държавни заеми на закъсали държави, би се породил небивал конфликт в рамките на еврозоната - а подобно нещо едва ли някой може да си позволи.
ЕЦБ ще реши и бъдещето на Гърция
А Гърция? Съдебното решение от Люксембург засяга само косвено актуалната криза. ЕЦБ засега не изкупува гръцки държавни книжа с аргумента, че подобно нещо би било пряко субсидиране на държавата, което е забранено - за разлика от изкупването на ценни книжа на останалите държави от еврозоната, което се счита за мярка против финансовите спекулации, каквито имаше например през лятото на 2012.
Гърция и бездруго зависи изцяло от помощите на ЕЦБ. Без постоянните спешни кредити /ЕLA/ за гръцките банки, страната отдавна да е колабирала. Докога парите за Гърция ще продължават да текат - зависи изцяло от Марио Драги, най-могъщия мъж в Европа, както сега косвено потвърди и Европейският съд в Люксембрг.