Човекът, който превърна компютрите от вбесяващи в използваеми

Вълна от скръб заля света след новината за смъртта на гения на “Епъл”, Стив Джобс. В дните след смъртта му стана ясно, че Джобс е смятан за един от благодетелите на човечеството. Импровизираните олтари, възпоменанията, бденията в светлината на айфони и айпадове пред магазините на “Епъл” навсякъде по планетата говорят за феномен, който е с универсален характер и не принадлежи на една нация или култура.

“Светът стана много по-добро място за живот по заслуга на Стив”, писа новият лидер на “Епъл” Тим Кук в изявление на компанията. “Той беше вдъхновител на безброй изобретения, които обогатиха живота на всички ни и го направиха по-добър”, добавя Кук. Тези думи резюмират чувствата на голяма част от човечеството след смъртта на Стив Джобс.

"Безумно велик"

В този случай наистина не е пресилено да говорим за “човечеството”: толкова гигантска фигура е Джобс, с толкова гигантски отпечатък върху нашето време. На неговата смърт реагираха всички: от президента на САЩ до най-дребни потребители на продуктите на “Епъл” във всички части на света. Думи на признание, уважение и истинска почит пристигнаха отвсякъде, дори от съперници като Бил Гейтс и лидерите на “Гугъл”.

Изглежда нито политически, нито социални, национални или други предпочитания влияят върху възприемането на Джобс като “безумно велик”. Този изкован от самия него израз в средата на 80-те години за реклама на първия компютър “Макинтош” сега отеква навсякъде редом с името на Стив Джобс - безумно велик майстор на технологиите, безумно велик мениджър, лидер, новатор, вдъхновител. 

Няма да е пресилено да се каже, че вдъхновените от Джобс продукти на “Епъл” дефинират културата на света, в който живеем, а много от нас са и безумно влюбени в тях. Но това едва ли е единственото обяснение за емоциите и култа към фигурата на Стив Джобс, възприеман като един от най-големите новатори на нашия век. Напълно възможно е след смъртта си Джобс да се озове в ролята на вдъхновител на вълна от творчество за цяло поколение - не само чрез революционните продукти на “Епъл”, но и чрез силата на неконвенционалната си личност и идеи, които плениха милиони.

Той е навсякъде около нас

Ролята на Стив Джобс и за САЩ, и за света е трудно измерима. Той беше сред водачите на една от най-големите технологични революции в историята: ерата на персоналния компютър. Той е безспорният водач на революционизирането на света на музиката, видеото и мобилните комуникации, той е гуруто на започващата нова ера на таблетните компютри.

Джобс промени и света на киното - смайващото студио за компютърна анимация “Пиксар” никога нямаше да е това, което е днес, без Стив Джобс, признават единодушно експертите. Присъствието на Джобс е навсякъде в света на компютрите, често на неочаквани места: четем, че дори ресторанти подменят печатните менюта с айпадове. Ние практически живеем в свят, измислен от Стив Джобс! Децата ни също ще живеят в света на Стив. Така че революцията, предизвикана от Джобс, е колкото технологична, толкова и културна. Нещо повече - тя е цивилизационна.

"Не живейте с отпадъците от мисленето на други хора!"

Тук трябва да добавим, че Джобс има роднинска връзка и с интернет: самият “баща на интернет”, Тим Бърнърс-Лий, казва, че e програмирал уърлд уайд уеб /www/ на компютъра “Некст”, разработен от Джобс в периода на неговото отсъствие от “Епъл”. “Стив направи нещо много велико: той превърна компютрите в използваеми, а не вбесяващи предмети”, пише бащата на интернет във възпоменанието си за Джобс. “Неговите технологии са лесни, използваеми и секси”.

Джобс живя в сянката на борбата срещу рака седем години. По собствените му думи, смъртта е била най-важният инструмент при вземането на големите решения в живота му, като извор на неуморно новаторство: “Защото почти всичко - цялата гордост, страхът от посрамване или провал - се разпада пред лицето на смъртта, оставяйки само нещата, които са истински важни. Времето Ви е ограничено, така че не го губете, живеейки чужд живот. Не се оставяйте да паднете в капана на догмата - и не живейте с отпадъците от мисленето на някой друг.”

Автор: Соня Каникова, Редактор: А. Андреев