Човекът, който иска да направи Франция отново велика

Учудващо е, че френските консерватори не се сетиха много по-рано за Франсоа Фийон, защото той просто идеално приляга към сегашната политическата обстановка в страната. Бившият министър-председател е перфектният кандидат за президент: социално ориентиран, но в същото време консервативен, убеден католик, критик на исляма, патриот с националистическа окраска и привърженик на радикални, неолиберални икономически реформи.

Крайният консерватор от провинцията

Франсоа Фийон няма нужда трескаво да се профилира в дясното пространство, както направи неговият политически конкурент Никола Саркози. Победителят на предварителните избори при консерваторите няма нужда и да „краде” избиратели от Марин льо Пен, защото той по начало се ползва с подкрепата на крайно консервативните среди, каквито във Франция има предостатъчно.

Това са хората, които с възторг споделят възгледите на Фийон за семейството, християнството и традиционните ценности. Граждани, които се ужасяват от левия либерализъм, разбиранията за мултикултурното общество и браковете между хомосексуални. Тези френски избиратели искат президент, който с твърда ръка ще възстанови спокойствието и реда в тяхната страна, застрашена от тероризъм и дълбоки социални промени.

Фийон обслужва тъкмо онези прослойки във френското общество, с които в момента лесно се печелят избори - с помощта на реторика, която залага на националното единство, описва исляма като враждебно влияние и възхвалява френските ценности и традиции.

Носталгията по миналото като политическо оръжие

Много французи мечтаят за президент, който да олицетворява силната фигура на обединител и спасител по подобие на следвоенния държавен глава Шарл де Гол. Това е същата онази носталгия по миналото, която направи възможни Брекзита във Великобритания и избирането на Доналд Тръмп в САЩ. Зад нея се крие копнежът по миналото - с неговите установени граници, ясни ценности и категорични оценки, копнежът по онова време, в което французинът от провинцията все още се чувстваше господар на страната си. Подобни политически представи надуват платната на дяснопопулистката, авторитарна политика.

Франсоа Фийон обаче обещава на французите нещо, което няма да може да им даде: контрол над зле интегрираните мюсюлмански съграждани. И още: възстановяване на традиционните ценности, завръщане на "Великата нация" на световната сцена, в съчетание с икономически реформи, които ще създават благосъстояние и нови работни места.

По последния пункт Фийон е съвсем откровен: той не крие, че готви на Франция „радикално лечение” а ла Маргарет Тачър. Впрочем, от нейната политика Великобритания още не се е съвзела и до ден-днешен. Да се надяваме, че кандидатът за президент на Франция ще може да измисли по-интелигентни решения.

Фийон и Путин - едно необяснимо приятелство

За разлика от "Националния фронт", Франсоа Фийон не е противник на Обединена Европа. Но и той като Марин Льо Пен храни топли чувства към Владимир Путин. Това „мъжко приятелство” между диктатора в Кремъл и френския консерватор изглежда напълно необяснимо. Но ако стане президент на Франция, Фийон лесно би могъл да подкопае политиката на Ангела Меркел, която се опитва да охлади мераците на Путин за експанзия.

И по въпроса за бежанците Фийон се очертава по-скоро като противник, отколкото като партньор - от него явно няма да може да се очаква никаква солидарност. Най-положителното, което на този етап можем да кажем за Франсоа Фийон, звучи така: той вероятно ще успее да победи "Националния фронт". Но всичко останало, което се чу по време на досегашната му предизборна кампания, не предвещава нищо добро за либералната демокрация и за Европа.

* Заглавието е на редакцията