Честит рожден ден, Пласидо!

Независимо дали пее Вагнер или Верди, оперни арии или народни песни, класика или поп - Пласидо Доминго е сред най-забележителните тенори на 20 век и продължава да радва с гласа си почитателите на оперното изкуство по цял свят.

Мултиталант на кръстопът

Роден е на 21 януари 1941 в испанската столица Мадрид. Осем години по-късно семейството се преселва в Мексико, където Доминго изучава вокална техника, пиано и дирижиране. Първият му опит като певец е на баритон, но бързо се преквалифицира и така през 1960 година, на само 20 годишна възраст, той дебютира като тенор в "Ла Травиата" на Верди. В продължение на четири години младият оперен артист пее в Тел Авив.

Пробивът идва през 1966 година, когато едно негово участие в "Ню Йорк Сити Опера" привлича вниманието на критиците върху него. След това Пласидо Доминго превзема всички големи оперни сцени по света и става известен като един от най-добрите интерпретатори на теноровите партии в оперите на Верди.

В своята кариера Пласидо Доминго разработва невероятен по обем репертоар, включващ около 135 оперни роли. Сред тях са най-вече произведения от романтическата епоха на италиански и френски композитори - става дума за Верди, Пучини, Маскани, Бизе и т.н. Но още като млад открива влечението си към творчеството на Рихард Вагнер. В едно интервю през 1976 година, той разказва защо този композитор обаче му създава трудности:

"Не мисля, че мога просто така да изляза и да изпея ролята на Щолцинг, тъй като диапазонът и напрежението върху гласа при Вагнер са наистина огромни. Става дума за тенорите. Още по-трудно става, когато досега в кариерата си си пял главно италиански и френски опери. За първи път изпях вагнерова партия през 1968 година, Лоенгрин. Надявам се някога да имам шанса да изпея Тристан."

Мечтата на тенора

До сбъдването на тази мечта обаче минават близо 30 години. През 2005 година Доминго участва в записите на двоен компактдиск на операта на Вагнер и то в ролята на Тристан. Въпреки че не спира да пее, с годините големият тенор все по-често се отдава на друга своя любов, а именно диригентството. За първи път той застава на пулта през 1973 година. Междувременно той е художествен директор на оперите в Лос Анджелис и Вашингтон.

Сред по-широката публика той за винаги ще бъде запомнен с участието си в "Трите тенора" редом до Хосе Карерас и вече покойния Лучано Павароти, с които откриха и Световното първенство по футбол през 1990 година в Италия.