"Черният списък" на репресиите

Процесът е в пълен ход, казва Григорий Мелконянц, визирайки продължаващите репресии спрямо неправителствените организации в Русия. В понеделник министерството на правосъдието причисли още пет организации към списъка с т.нар. чужди агенти: известни правозащитни институции като "Мемориал" и "Агора", както и природозащитници от Калининград. Още в началото на юни пет правозащитни организации от Саратов, Кострома и Москва влязоха в "черния списък", включително организацията на Мелконянц "Голос", която извършва наблюдение на изборите. "Постоянно ни принуждават да освобождаваме бюрата си и да се местим другаде. А да намериш нови не е лесно. Щом наемодателят разбере какво правим, а именно че наблюдаваме изборите, инстинктът му за самосъхранение тутакси се задейства и той ни отхвърля."

"Голос" бе първата организация, която преди две години попадна под ударите на закона за агентите. Но сътрудниците й не приеха да бъдат включвани в черния регистър и предпочетоха да я разпуснат. Оттогава насам изборните наблюдатели съществуват като "движение" - юридическа ниша, която им позволява да работят, само че не им позволено да разполагат с банкови сметки. Това, че властите не се отказаха от преследването на "Голос" и все пак вкараха организацията в регистъра, според Мелконянц доказва, че те изобщо не се интересуват от правото, целта им е просто да затворят устата на определени организации. И то не без успех - много от някогашните съмишленици на "Голос" не са издържали на постоянния натиск. "Вчера обсъдихме плановете си за следващите избори в Москва, но най-вероятно няма да можем да съберем много наблюдатели. Апатията сред хората се шири все повече."

Човекът - жертва на държавата

През септември в Москва предстоят местни избори. Още преди две години и половина, по време на парламентарните избори, независимите наблюдатели се натъкнаха на редица нарушения в цялата страна. Тази бе причината за организирането на големи демонстрации, продължили месеци наред. "Хората в нашата страна знаят, че е по-добре да не се изправяш срещу държавата - този страх вече е станал генетичен. В Русия се знае, че ако държавата реши да унищожи някой човек, с него е свършено", казва Мелконянц.

Случаят на Валентина Череватенко е именно такъв. Тя е ръководителка на обединението "Жените от Дон" в Ростовска област. Организацията се застъпва за правата на жените, срещу домашното насилие, но се опитва и да подобри имиджа на полицията, провеждайки срещи между деца и полицаи. Междувременно "Жените от Дон" не само са смятани за чужди агенти - срещу Череватенко е образувано и наказателно производство. Йенс Зигерт, ръководителят на руското бюро на германската фондация "Хайнрих Бьол", която сътрудничи с "Жените от Дон", определя обвиненията срещу Череватенко като абсурдни: "Тя била помолена с писмо от един затворник да го посети, защото имал нужда от помощ. Череватенко го посетила, от срещата нямало особена полза, но не след дълго се намесила прокуратурата - с твърденията, че по време на разговора на затворника било казано при подаден сигнал да организира бунт в затвора. Това наистина е абсурдно, тя не е извършила нищо подобно, но прокуратурата настоява на своето и сега предстои случаят да бъде гледан в съда."

Новият живот на старите стереотипи

Череватенко може да получи и присъда за няколко години лишаване от свобода. Зигерт е чувал за множество случаи, в които ръководители на неправителствени организации, предполагаеми агенти, са били допълнително заплашвани и с наказателно преследване. Лидерът на правозащитната организация "Мемориал" Арсений Рогинский смята, че става дума за втора вълна от репресии: "Първата отмина през есента на 2013 във връзка с предстоящите Олимпийски игри. Сега наблюдаваме следващата, но в една изцяло нова идеологическа атмосфера. В контекста на събитията в Украйна пропагандата по всички телевизионни канали съживява у хората един стереотип от времето на Сталин - че Русия е заобиколена от врагове, а в страната съществува пета колона."

От телевизора редовно се чува следното: ръководени от чужбина неправителствени организации се опитват да разрушат Русия отвътре. Същата теза бе спомената и от Путин в неговата реч пред националния Съвет за сигурност. Другите държави щели да продължат да се опитват да отслабят Русия в международен план: "За целта се използват тайните служби, модерните информационни технологии и неправителствените организации, които финансово зависят от чужбина. Ние трябва да реагираме на това по съответния начин".

А инструментите за това са налице - все по-рестриктивни закони. Арсений Рогинский показва писмо, което "Мемориал" е изпратил до културното министерство. От 1 юли насам всеки, който иска да организира публична прожекция в Русия, трябва да получи за това разрешение. За всеки отделен филм. "Мемориал" организира ежеседмични прожекции и дискусии с публиката в собствените си зали, но въпреки това трябва да иска разрешение. Както казва по този повод Рогинский: "Ограничават ни все повече. Не смятам, че властта иска да унищожи последните останали независими институции, но иска изцяло да ги контролира".