Черните хроники на българското ежедневие

Българското общество живее в тревожност и страхове и една от причините за това несъмнено е разрастващата се битова престъпност. Официалната статистика за 2013-та година отчита 130 000 престъпления, като се смята, че още толкова са и извършените, но необявени в полицията. Защо не сигнализират гражданите? Поради изгубеното доверие в органите на реда? Поради невежество или невяра, че може да им бъде оказана помощ? Или поради отчаянието, че черната хроника на всекидневието не влиза в дневния ред на българските политици?

Всъщност през последните години статистиките отчитат все между 130 000 и 160 000 престъпления. Ако извършим груби сметки за пет години назад, ще се получи цифра от около 750 000 жертви на битовата престъпност. Тъй като обаче се смята, че необявените в полицията престъпления са поне още толкова, би трябвало да умножим по две. Така стигаме до печалния резултат от милион и половина българи с разбити и ограбени имоти, откраднати и запалени автомобили, пострадали от джебчийство и улични нападения, жертви на побой и прочие черни хроники на всекидневието. Официалната формулировка за този вид престъпления звучи "посегателства над собствеността и личността на гражданите".

Отвъд "грубите сметки"

Пред една от националните телевизии вътрешният министър Цветлин Йовчев каза, че битовата престъпност е огромен проблем, който вече касае националната сигурност. По думите му обаче вече били предприети мерки с изготвянето на интерактивна карта на най-уязвимите места, били създадени възможности за бърза реакция на патрулите, била променена и патрулно-постовата организация. Подготвял се и нов закон за МВР, който щял да даде предпоставки за привличането и на извънщатни сътрудници, като добрата работа с тях, взаимодействието с общинските администрации и интегрираното видеонаблюдение би трябвало да данесат очакваните резултати.

Българското общество обаче иска час по-скоро да напусне преизказното наклонение на политическото говорене и да види конкретните промени, водещи до конкретната елементарна сигурност. "Борбата с битовата престъпност изисква на първо място да се направи компетентен анализ на престъпленията, за да се предприемат коплексни мерки. Много често кражбите и грабежите са дело на извършители извън сферата на високата организирана престъпност. В големите градове това често са наркозависими, в селата престъпленията са подбудени от борба за оцеляване, от глад, колкото и страшно да звучи – казва полк. Захари Захариев, офицер от резерва с над трийсетгодишен стаж в системата на МВР, дългогодишен ръководител на Първо РПУ в София и бивш зам.-председател на Държавната комисия по сигурността на информацията .

Мерките – какви, къде, кога?

"Не бива обаче да се отминава фактът, че в основата все пак остава високата организирана престъпност: наркоразпространението например поражда голям контингент от потенциални извършители на битови престъпления в големите градове. В селата пък не са редки случаите, когато опитите за грабеж прерастват в убийство и най-много са жертвите сред самотните възрастни хора", казва Захариев. Той е категоричен, че успехът в овладяването на битовата престъпност започва от профилактиката и превенцията по места и затова от изключителна важност са районните полицейски управления. Необходимо е да се подобри материално-техническата им база и да се положат усилия за опазването и развитието на кадровия им ресурс.

Дългогодишният практически опит на Захари Захариев го кара да смята, че "ръководството на МВР е длъжно да направи и невъзможното, за да изгради доверие към редовите полицаи, които са най-близо до хората, защото само така обществеността ще се ангажира по-активно в борбата срещу масовата престъпност". Експертът обаче е убеден, че резултатите могат да дойдат само след огромна работа по подобряване на обучението и възпитанието на полицаите, за да се утвърди авторитета им сред населението.