Черкви на релси: Едно от безумствата на Чаушеску
11 юни 2018Когато фотографът Антон Лауб за първи път показва на приятелката си Букурещ, тя била изненадана от поведението на хората в градския транспорт. Пътниците се кръстели не само когато автобусите преминавали покрай някоя черква, а и на някои места, където нямало никакви храмове - поне на пръв поглед: „Хората обаче знаеха, че зад панелните блокове се крият храмове, преместени от режима на Чаушеску. Тогава реших да се захвана с тази тема“, казва Антон Лауб, който от 2000 година живее в Германия и е завършил фотография в Художествената академия в Берлин.
Преместването на цели черкви принадлежи към една от най-мрачните и абсурдни страници в румънската история. Въодушевен от едно посещение в Северна Корея, през 1980-те години диктаторът Николае Чаушеску разпорежда да бъде изравнена със земята една трета от старата част на Букурещ, за да се освободи място за панелни блокове и помпозни символи на абсолютната му власт като т.нар. Дом на народа.
Разрушени и преместени
„Моето семейство също пострада от тази варварска идея на Чаушеску. Родната къща на майка ми беше съборена и семейството трябваше да се нанесе в едно малко жилище на четвъртия етаж в кооперация без асансьор“, казва фотографът Антон Лауб. Родната къща на баща му по чудо останала незасегната, само защото багерите още не били стигнали до нея, когато през декември 1989 година Чаушеску пада от власт. Тя обаче също е била в списъка на предвидените за събаряне къщи. Жертва на тази разрушителна мания стават и над 20 черкви в Букурещ.
Седем от храмовете обаче не са разрушени, а …преместени на друго място. Те са повдигнати на релси чрез сложна процедура, разработена от румънския инженер Еужен Йордаческу. В сборника „Пътуващите черкви“ Антон Лауб обединява свои снимки на седемте преместени черкви и една синагога с архивни материали, предоставени му от Йордаческу.
„Не съм се интересувал толкова за техниката, с която са били преместени черквите, колкото за причините, поради които са искали да ги отстранят. Целта, всъщност, е била да бъдат прокудени и скрити от погледите на хората зад стени от панелни блокове, а не спасени“, казва Антон Лауб и дава пример с черквата „Благовещение" на монахините-отшелнички, построена през 1726 година. Това е била първата преместена черква.
„Слаб интерес за преосмисляне на миналото“
„Черквата беше част от цял манастирски комплекс. Там се намираха например работилниците, в които монахините изографисваха икони, в градината имаше овощни дръвчета. При строителството на черквата някога е било мислено дори за посоката, от която обикновено духа вятърът. От целия манастирски комплекс оцелява само една черква. По ирония на съдбата днес тя се намира точно зад сградата на бившите тайни служби Секуритате", казва фотографът Лауб.
Между 2013 и 2017 година той многократно посещава Букурещ, за да снима преместените черкви. „Снимал съм и през зимата при минус 18 градуса със стария си фотоапарат“, казва Лауб. Най-трудно от всичко обаче се оказало събирането на материал за съдбата на черквите: „Информациите в архивите не си съответстваха. В различни книги откривах безброй, взаимно противоречащи си, версии. А интересът на румънците към преосмислянето на тази страница от тъмното ни минало беше незначителен“, казва фотографът.
Комунистите постигнаха обратен ефект
В есето си „Град на релси“, което е включено в сборника „Пътуващите черкви“, съпругата на фотографа, Лоте Лауб, пише, че с преместването на черквите, комунистите постигат точно обратния ефект на онзи, който са искали да постигнат.
В Букурещ, където по времето на Чашеску се разрушаваха и преместваха храмове, днес се изгражда една от най-големите православни черкви в света – „Катедралата на изкуплението на румънския народ“. Този гигантски проект отразява тенденцията на засилена религиозност след 1989 год. в държавите от целия бивш Източен блок, споделя Антон Лауб. „Така църквата спечели съревнованието с комунизма. Дори си мисля, че неофициално тя е най-силната „партия в днешна Румъния“, казва той. Серията със снимките на Антон Лауб междувременно е номинирана за няколко международни награди.