Червен картон за Унгария. Най-после.

Коментар на Бернд Ригерт:

Членовете на ЕС трябва да са правови държави с независимо правосъдие, свободни медии и академична свобода. Този принцип на Общността е неотменим. И всеки разумен политик в ЕС би трябвало да е наясно с това. Шокиращо е, че сега Европарламентът се вижда принуден да проверява дали съществува сериозна опасност за върховенството на закона в Унгария. Това би трябвало да бъде последно предупреждение и звучна плесница за унгарския премиер Виктор Орбан. Проблемът се състои в това, че Унгария вече е поела толкова ярка националистическа линия, че наказателната процедура може да се окаже по-скоро от полза на автократа от Дунава, вместо да му навреди.

"Една държава, един народ, един Орбан"

У дома Орбан може да се представи за жертва на бюрократите и еврофанатиците от Брюксел. Той може да набира съюзници и да продължи да яха ужасяващо високата вълна на десния популизъм в ЕС. Правителствата в Полша, Чехия, Италия и отчасти Австрия са от неговия лагер. А дяснопопулистките партии във Франция, Белгия, Холандия, Дания, Швеция и в Германия ще подкрепят заблуждаващата борба на Унгария за нейната национална гордост. На следващите избори за Европейски парламент през май 2019 тези евровраждебни сили биха могли да образуват голяма и силна фракция и да нанесат много вреди.

Въпреки това беше крайно време за действие. Стартирането на наказателната процедура срещу Унгария на базата на чл. 7 от договора на ЕС не можеше да бъде отложена. Защото останалите страни-членки на Общността вече просто не могат да си позволят да търпят унгарското правителство да тъпче с крака основни ценности на ЕС и същевременно да протяга ръка за тлъстите европейски субсидии. Това е вярно и в буквалния смъсъл на думата - защото семейството на Виктор Орбан, с всичките свои фирми, принадлежи към най-големите бенефициенти по европейски проекти. Виктор Орбан просто перфекционира шуробаджанащината. Той отдавна действа под мотото "една държава, един народ, един Орбан".

Затова и стъпката, предприета от Европейския парламент, е правилна. Дори е закъсняла. Християндемократическата фракция, към която освен партията на Орбан Фидес, принадлежат и германските ХДС и ХСС, трябва най-сетне да изхвърлят Унгария от редиците си.

Унгария не е първата страна, срещу която се открива наказателна процедура. Преди нея на позорния стълб бе изправена Полша. А това, че в ЕС вече се водят две наказателни процедури, всъщност е лоша новина за Общността. Две страни-членки са заподозрени, че систематично нарушават правилата на ЕС. А това разклаща основите на съюза.

Разцеплението между старите страни-членки на Запад и новите на Изток ще се засилва, най-малкото и заради подозрението, че и Румъния потъпква върховенството на закона. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви в речта си за състоянието на ЕС, че трябва да се работи за помиряване, а не за разделяне. Но как да стане това с твърдоглавци като Орбан в Унгария и Качински в Полша?

Успехът не е гарантиран

Наказателната процедура съгласно чл. 7 е продължителна и резулататът от нея е отворен. Във втората стъпка от наказателните процедури Унгария и Полша биха могли да наложат вето и така да предотвратят осъдителна присъда. Досега страните от ЕС се срамуваха да подходят решително срещу един от членовете на Общността. Явно истинска промяна на поведението може да бъде предизвикана единствено чрез финансови мерки. Впрочем, паралелно с разглеждането на наказателната процедура по чл. 7 ще се разглежда и следващата бюджетна рамка на ЕС за периода от 2021 до 2017 година. В случая с Полша и Унгария става дума за милиардни субсидии, които биха могли да се обвържат със спазването на върховенството на закона. И точно това е лостът, с който могат да бъдат спрени свръхгордите националисти с техните налудничави тези.

Случаят с Италия е доста по-сложен. Защото дяснорадикалният вътрешен министър Матео Салвини не подхожда така грубовато срещу правовата държава, както Орбан. Освен това Италия е нетен платец в ЕС. Тоест Италия не би се впечатлила от заплахата за завъртане на кранчето. Може обаче да стане така, че унгарският популист и италианските десни радикали да се съюзят и да се защитават взаимно. За съжаление те имат потенциала да разединят ЕС, да го блокират и да го променят решително.

Чл. 7 от договора на ЕС е политически предупредителен изстрел. Той обаче не може да замести дискусията за политическите идеи на десните популисти. В крайна сметка избирателите и избирателките в Полша, Унгария и Италия трябва да бъдат убедени, че е наложително да се разделят със своите опасни правителства - поне докато все още имат право на избор.