Църквата и смъртният грях на самоубийството

Обвинението към тях бе, че са унищожили подарения им от Бога живот. Същото отношение към самоубийците срещаме както в Юдаизма, така и в Исляма. Междувременно обаче всички монотеистични религии започнаха да се реформират по отношение на този щекотлив въпрос.

Разчупване на табуто

На траурната церемония по повод смъртта на германския национален вратар по футбол Робърт Енке преди една година, епископката Маргот Кесман не само присъства и погреба по християнски самоубилия се футболист, но дори употреби в речта си част от текста, който феновете на Ливърпул пеят преди началото на всеки домакински двубой на своя отбор. You never walk alone - никога няма да бъдеш сам.

Хиляди бяха дошли, за да кажат последно сбогом на Робърт Енке...положен за поклонение в църква, независимо от това, че се самоуби. Дълго време това би било напълно немислимо.

В самата Библия има малко изказвания по темата за самоубийството. Отношението към хората, отнели живота си, започва да придобива отрицателен характер в началото на 5-и век след Христа, когато именно се прокламира, че животът е дар Божи и човек няма право да го отнема.

Просвещението и църковните догми

Така с годините и вековете самоубийците стават обект на тотално отрицание, тъй като една от божиите заповеди гласи "Не убивай", а ти я престъпваш, макар и убивайки себе си, но също така се изравняваш с предателя Юда, който се обесва. А това е недопустимо за един вярващ християнин. През 12-ти век църквата дори окачествява самоубийството като смъртен грях.

Едва през епохата на Просвещението, тоест през 18-ти век, се заражда идеята за преосмисляне на отношението към хората, посегнали на живота си. Пруската държава също изиграва своята роля, защото през 1794 година е приет закон, който забранява дискриминацията на самоубийците и им разрешава достойно погребение по християнски. Самите църкви обаче имат нужда от още поне стотина години, за да достигнат онова, което в Прусия започват да практикуват още в края на 18-ти век.