Христо Иванов за Гешев: Докога ще си затваряме очите?
23 юли 2019
Христо Иванов: Това предложение е не само крещящо нетърпимо – то представлява ескалация на всички лоши тенденции, които бяха заложени в мандата на г-н Цацаров. Г-н Гешев беше, така да се каже, „произведен" в този мандат, той стана възможен в този мандат като начин на говорене, като медийно присъствие, като репресивен инструментариум, като практики на публично поругаване на правата на гражданите…
Това само естетически възражения ли са?
А, не, не, не! Ни най-малко не са само естетически възражения. Това са възражения от конституционно и от цивилизационно естество. Защото целият сплит от практики, които виждаме, така да се каже, консолидирани в г-н Гешев, възникна постепенно по време на Цацаров. Тези практики стъпиха върху онова, което помним при г-н Филчев – не случайно г-н Филчев е любим ментор и на Цацаров, и на Гешев. Но Гешев довежда тези практики до следващо ниво, до крайност. Този сплит от практики всъщност атакува и подрива самата идея за европейска конституционна демокрация в България, за разделение на властите, за това, че магистрати трябва да спазват професионална етика, да се придържат към поне привидност, че са непредубедени.
Г-н Иванов, защо в България постът на главния прокурор се оказва толкова ключов?
Защото има комбинация от голяма власт и безконтролност. И защото тази голяма власт и тази безконтролност се намират в по-широкия контекст на едни медийни бухалки, на една властова конструкция като цяло в България, в която няколко души взимат решения, независимо от конституционните граници и от изискването за върховенство на правото. И в един момент, когато прокуратурата се превръща в бухалка, тя попада в едни и същи ръце заедно с медийните бухалки – и нищо не може да попречи да се развъртят хубавичко… Сега виждаме, как г-н Гешев именно смята да се развърти на следващото ниво.
Г-н Иванов, България все още е под европейско наблюдение в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. В ежегодните доклади по този механизъм многократно са отправяни критики именно срещу начина, по който се издигат магистратите в България. Смятате ли, че Европейската комисия може и трябва да реагира на предложението на г-н Цацаров? Как, според Вас, би се отразило евентуалното избиране на г-н Гешев в следващия мониторингов доклад, който може да се окаже и последен?
От гледна точка на обективното състояние на реформата в България, г-н Гешев е отказ дори от преструвката, че ще има реформи. Той няма никакви заявки за реформа, за подобряване, за придържане към европейските стандарти за върховенство на закона. Този човек не спазва елементарни етични правила за поведението на магистратите. За съжаление Механизмът падна жертва на една тежка политизация, той беше предаден от Юнкер и от Тимерманс, които по политически съображения – без никакви основания по същество – обявиха още преди 2-3 години, че Механизмът щял да бъде премахнат до края на мандата на тази комисия. А това е огромен политически проблем. Така че Комисията с новия си председател и с новия си Генерален секретар (защото за Механизма отговаря именно Генералният секретариат) ще трябва да вземе политическо решение дали ще продължи да си затваря очите за това, което става в България – срещу удобството да има лоялни и изпълнителни партньори в лицето на Борисов и другите политически представители на България. Или пък ще забележи, че България има своята специфична, дълбока криза на правовия ред и законността, която не може да се замита повече под килима, защото във всеки един момент може да се превърне в криза на европейската сигурност.
В какъв смисъл?
След като е възможно в България да се пробие база данни на НАП, която би трябвало да е една от най-защитените бази данни. След като е възможно да се продава гражданство, да влизат хора на летището, без да бъдат проверени паспортите им – по същия начин всеки елемент от европейската сигурност, разположен на българска територия, като граничен контрол, общи информационни бази данни и т.н., всичко това може да стане обект на такива посегателства. Когато в България има дългогодишна безконтролност и безотговорност, защото сега ще видите, че няма да има отговорност…
Г-н Гешев търси отговорност от Вас…
Гешев днес излезе като пропаганден защитник на правителството срещу мен с инсинуацията, че – понеже сме поискали оставката на Горанов – ние сме едва ли не поръчители на пробива в НАП. Това нещо е абсолютно немислимо - като магистратско поведение и като политическа стилистика в една демокрация! То е характерно за банановите републики, но не и за страна-членка на ЕС. То говори за това, че никой от допусналите този пробив няма да поеме отговорност. И когато няма отговорност, няма и гаранции, че следващия път това няма да са данни на някоя европейска структура или на други европейски граждани. От тази гледна точка твърдя, че безотговорността на българска територия се превръща в европейски проблем. И новото ръководство на Комисията ще трябва да реши дали ще си затваря очите или ще се ангажира. За съжаление аз не мога да споделя особен оптимизъм от гледна точка на заявките на госпожа Фон дер Лайен. И към европейския политически истаблишмънт наистина трябва да се отправи много ясно въпросът: Докога ще си затваряме очите? Пак искам да кажа, че действията на Юнкер, и особено на Тимерманс, който отговаряше за всички въпроси, свързани с върховенството на правото, по отношение на България и на Механизма бяха във висша степен безотговорни. И тъкмо това довежда до Гешев!