Християнски свади около Божи гроб

Църквата на Божи гроб се намира в стария град на Ерусалим. Построена е през 4-ти век от Константин и Елена и се намира на хълма Голгота, където, според християнството, е бил разпънат, погребан и възкръснал Исус Христос. Мястото е свещено за християните и привлича всяка година безчет вярващи от цял свят. Различните християнски църкви открай време са в съперничество за оскъдната територия на свещената обител.

Отношенията между Римо-католическата църква и православните църкви на Гърция, Армения, Египет, Етиопия и Сирия под покрива на Божи гроб открай време са дотам изострени, че в миналото султанът на Османската империя е трябвало да поеме отговорността за разбирателството на различните вероизповедания. По-късно, през 1922 година, специална комисия, назначена от британското правителство, издава регулациите за управлението на святото място. Пререканията обаче продължават и до днес.

Многовековни препирни

През 1192 Салах ад-Дин, султан на сарацините в Сирия и Египет, поверява контрола над главния вход на Църквата на Божи Гроб на две живеещи в съседство мюсюлмански семейства. Едното е отговорно за ключа, а другото е блюстител на църковните порти. Два пъти на ден едното семейство донася ключа до вратите на църквата, а другото ги отключва и заключва. Предпазните мерки са взети не за друго, а за да предотвратят споровете на вярващите от различните християнски църкви, претендиращи за тези свещени правомощия.

Друго свидетелство за свадите в Божието място е една дървена стълба, която посетителят с просто око може да види на фасадата на църквата. Тя е подпряна там от средата на 19 век неизвестно от кого - или от коя църква. В наши дни стълбата се намира под арменски прозорец, но върху гръцки перваз, поради което църквите не могат да се разберят кой точно да я свали.

Оспорван е също така въпросът за пространството на покрива на Църквата на Божи Гроб, за който претендират етиопците и коптите. На покрива се намира манастирът "Деир ал Султан", в превод "Манастирът на султана". Името е странно за християнски манастир, но се предполага, че основателите са искали в изпълнените с несигурност времена да спечелят благоразположението на мюсюлманските управници. Не е ясно кога точно е бил построен малкият манастир, но се знае, че през 7-ми век вече е съществувал. Двете християнски църкви спорят за правото над постройката още от времето, когато етиопските християни (смятащи се за най-старата християнска общност) биват прогонени от вътрешността на църквата.

От 200 години насам етиопските монаси населяват манастира, но коптите упражняват контрол върху постройката. В горещия многовековен спор се прибягва и до съмнителни средства: изгаряне на нотариални документи и подмяна на ключалки по време на служба. Стигало се е дори до юмручен бой, когато коптски монах премества стола си на сянка, като по този начин попада в територията, принадлежаща на етиопската църква. В очите на страничния наблюдател спорът изглежда по-скоро смешен, тъжната истина е обаче, че според инженерни проучвания част от покрива се нуждае от спешен ремонт, за да не пропадне. Продължаващите свади между двете общности възпрепятстват реновирането на свещеното място.

Бой с палмови клонки

Но с това пререканията изобщо не свършват. През 2004 г., по време на Въздигане на Светия кръст, вратата към францисканския параклис на Божи гроб била оставена отворена. Православните приели това като знак на неуважение - и се стигнало до ръкопашен бой. Нямало ранени, но част от екзалтираните християни попаднали в арест.

През 2008 г., навръх Цветница, християни от арменската и гръцката църква също влизат в ръкопашен бой, защото не могат да се разберат кой колко време да прекара на святото място. В схватката тогава се намесват и израелските органи на реда, които се опитват да прекратят боя между миряните. Органите на реда обаче били нападнати от враждуващите страни с палмови клонки, които по принцип символизират мира.

Дали по време на този Великден християните отново ще забравят Христовите повели за ненасилие, предстои да разберем идните дни.