Хладнокръвно за ЕС

В отношенията си с Германия полското правителство показва засега своето прагматично лице. Защото във Варшава добре знаят, че тези двустранни връзки са изключително важни както за полската икономика, така и за сигурността на страната. Но там знаят и друго: че Полша също е особена важна за Германия, включително и поради това, че за германската икономика съседна Полша е много по-интересен партньор от Русия. И все пак, решаващо е нещо друго: и Полша, и Германия са убедени, че повеля на деня е сплотеността на ЕС. Тоест, определено са налице условия за сътрудничество, което да е в интерес и на Германия, и на Полша. И двете страни демонстративно показват, че имат волята за такова сътрудничество.

Парадоксално, но факт

Независимо от всичко това обаче, ако внимателно огледаме германо-полските отношения, много бързо ще разберем защо на европейците им е все по-трудно да говорят с общ глас. И не са само съдържателните различия по теми като бежанската криза или опазването на климата, които трябва да се преодоляват. В историята на ЕС търсенето на компромиси винаги е било трудна работа и твърде често завършва с неудовлетворителни формулировки, които не решават съответния проблем, а просто го отлагат за по-късно. Сега обаче основите наистина се разклатиха - както емоционално, така и политически. Много е лесно да посочиш с пръст полското правителство, което с атаките си срещу правосъдието е на път да отмени разделението на властите - по този въпрос в ЕС няма място за търсене на някакви прагматични компромиси. Само че полското правителство е просто най-яркият пример за определени тенденции, които в момента наблюдаваме в много страни от ЕС. Колкото и парадоксално да изглежда: за пръв път от разширяването на ЕС преди 13 години Изтокът и Западът очевидно започват да се сближават емоционално. А се сближават заради две общоевропейски тенденции - нарастващия скептицизъм по адрес на ЕС и растящата подкрепа за онези сили, които искат да разрушат действащите правила.

Една надежда

Залогът обаче е голям, както за пореден път ясно посочи и германският президент Гаук в речта си в Маастрихт, която държа по повод годишнината от подписването на Маастрихтските договори. Но и той не съумя да предложи лечение, което да влее нови сили в идеята за обединена Европа. Във времената на повсеместно недоверие красивите слова вече не помагат. Можем само да се надяваме, че поне хладнокръвната оценка на собствените интереси ще накара европейците да се сплотят - така, както се случва между Берлин и Варшава.

Райнхард Везер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main