Фукушима - по-страшна от Чернобил

При ядрената авария във Фукушима, станала през март тази година, в атмосферата е бил изхвърлен два пъти и половина повече радиоактивен газ ксенон-133 в сравнение с количеството при Чернобилската катастрофа. Радиоактивните газове ксенон-133 и криптон-85 могат да попаднат чрез дихателните пътища в човешкия организъм. Попадайки в кръвта, те предизвикват лъчева болест. При това радиоактивни газове са били изхвълени в атмосферата още преди вълните-цунами, последвали земетресението, да достигнат сушата.

Истината не е в официалната версия

Досега вълните-цунами се смятаха за причинител на топенето на горивните пръти в три реактора на японската атомна електроцентрала. Следователно официалната версия не отговаря на истината и реакторите са били засегнати още от земетресението. До тези изводи стига ново изследване на международни експерти. Изследването е ръководено от норвежки специалисти от Института за изследване на атмосферата, с участието на Австрийската централна служба по метеорология и геодинамика във Виена.

За основа на изследването са използвани данните от 1 000 измервания на радиоактивността във въздуха и в почвата. Резултатите от измерванията показват, че в промеждутъка от 11 до 15 март в атмосферата са изтекли 16,700 PBq (пета-бекерел) ксенон-133 (1PBq се равнява на един трилион бекерела). "Това е най-голямото изтичане на радиоактивни благородни газове в историята, което не е свързано с военни ядрени опити", твърди физикът Андреас Щол от изследователския екип.

Ксенонът се разпада сравнително бързо и за няколко седмици изчезва напълно, за разлика от цезий-137, чийто разпад трае около 30 години. Цезият остава дълго време в околната среда и е особено вреден за човешкото здраве. Според студията, за времето от март до април в атмосферата са изхвърлени почти 36 PBq цезий-137. Попадналият във въздуха цезий-137 е развил радиоактивност до 42 процента от стойностите, измерени след катастрофата в Чернобил.

Радиоактивният облак над Хоншу

Учените изследват и замърсяването от радиоактивни дъждове в различни японски региони, като изхождат от метеорологичните условия по време на катастрофата. Тъй като ветровете са били предимно западни и не е имало много валежи, около 20 процента от емисиите цезий-137 са попаднали в почвите, докато 80 на сто от емисиите са били разнесени над океана.

Най-силното замърсяване с цезий-137 е регистрирано на 19 март. Точно по това време радиоактивният облак над остров Хоншу е бил най-голям. Именно в почвата на Хоншу е попаднала и голяма част от радиоактивния елемент. Учените стигат до заключението, че началото на ядрената катастрофа е било по-рано, отколкото се предполагаше досега. Същинската авария е започнала заедно със земетресението около 14:46 часа местно време, а вълните-цунами са достигнали брега 50 минути по-късно.

Резултатът от изследването е още едно доказателство, че е невярно становището на японското правителство и атомната индустрия, според които земетресението не би могло само - без последвалите вълни-цунами - да причини ядрена катастрофа. "Новото изследване прави на пух и прах опита на ядреното лоби да омаловажи заплахата, която крият атомните централи при земетресения", коментира норвежкият ядрен експерт Хенрик Паулиц.