Fukuschima Gefahr

В деня, в който експлозиите в АЕЦ Фукушима 1 изхвърлят в атмосферата милиони радиоактивни частици, по цял свят тутакси започват да се питат: накъде ще поеме радиоактивният облак? Възможен отговор предлага Speedi. Тази абревиатура означава System for Prediction of Environment Emergency Dose Information. В превод: "Система за прогнозиране на аварийни дози радиоактивност в околната среда".

Въз основа на тези данни властите е трябвало своевременно да предупредят жителите на Намие, малък град на малко повече от 10 км от Фукушима, за опасността от радиоактивния облак, който е трябвало да премине няколко дни по-късно над населеното място. Властите обаче не го сторили.

Евакуирани под облака?

Хората от Намие и околностите си остават у дома между 12 и 15 март - дните, в които облаците със своя радиоактивен товар преминават над града и над основното училище "Карино". В училището са се събрали стотици хора от евакуираната десеткилометрова зона около авариралата атомна централа. Основното училище е един от първите, временни евакуационни центрове. Хората не подозират за опасността от облъчване. Та нали в Северна Япония през пролетта преобладават западните ветрове. По-голямата част от радиоактивните частици, уверяват ги официално, ще бъдат ответи над открито море.

Че данните от Speedi очертават коренно различна картина, е било предварително известно на ядрено-надзорните органи. Тези данни обаче така и не стигнали до най-важните органи, които вземали решенията за евакуацията. Очевидно и местните власти не са били информирани за сценария според Speedi.

Поверителни правителствени документи, с които разполагала информационната агенция АП, доказвали как властите и правителството отказали да публикуват данните. Струващата милиони мрежа на Speedi, създадена след катастрофата в Чернобил през 1986 г., измерва с помощта на станции из цялата страна т.нар. "местни дози радиация". Въз основа на метеорологичните данни компютърна система симулира разпространението на радиоактивните вещества.

Съгласно документите данните, събрани от японското Министерство на науката и технологиите, наистина били предадени на Надзорната комисия за ядрена и индустриална сигурност. В комисията обаче очевидно било взето решение данните да не бъдат публикувани на първо време.

Данните от Speedi - без никаква стойност?

Сега се търсят виновници, отговорността се прехвърля от едни на други и се правят декларации със съмнителна стойност. "Нямах понятие с какви информации разполагаме", казал премиерът Наото Кан на 17 юни в парламента. Той не знаел нищо за Speedi и затова нямал възможност да вземе съответно решение.

Харуки Мадараме, шефът на комисията за ядрена и индустриална сигурност и съветник на премиерския екип по кризата, смята, че данните от Speedi нямали никаква стойност, те не били нищо повече от бюлетин за времето. Без конкретни и точни познания за вида и количеството на освободените радионуклеиди, не можели да се правят сериозни прогнози. Освен това измервателните станции били засегнати от цунамито, а и компанията оператор на АЕЦ-а Тепко така и не предоставила данните от собствените си измервания.

Освобождава ли това обаче отговорните власти от задължението да публикуват важни данни по време на криза и да демонстрират прозрачност?