Френските политици и съмнителните пари

Става дума за много пари: до 50 милиона евро. Твърди се, че Никола Саркози е получил тази сума от бившия либийски диктатор Муамар Кадафи за своята предизборна кампания през 2007 година, която се увенча с успех. Сега френското правосъдие разследва срещу бившия френски президент по обвинение за "пасивна корупция", непозволено финансиране на предизборна кампания и злоупотреба с либийски публични средства. Всъщност френските следователи проучват тези съмнения още от април 2013, но във Франция досега така и не се надигна голяма вълна на обществено възмущение.

"Моралът няма място във френската политика", твърди политологът Жером Сен-Мари. Изискванията към френските политици по отношение на действия, които са симптоматични за френската действителност, по традиция са твърде скромни.

"Саркози далеч не е първият, който набира пари по този необичаен начин. Особено преди президентски избори по подобен начин в обращение влизат доста пари", казва политологът пред ДВ.

Законът срещу корупцията

Френското правосъдие обаче още от началото на 1990-те години се бори срещу подобни практики. Още от времето на т.нар. закони Рокар - по името на някогашния премиер Мишел Рокар - партиите са длъжни да изясняват произхода на всички финансови средства и парични дарения, използвани в предизборната борба. Ако се установи, че са се влели необяснимо големи суми, френското право позволява да се анулира например изборът на един кмет за срок от една година. Този принцип функционира на локално равнище - така политикът от Социалистическата партия Жак Ланг например беше принуден да се откаже от поста на главен кмет на Париж. Според политолога Паскал Перино от Парижкия университет "Sciences Po", проблемът се състои в това, че въпросната практика не се прилага на национално равнище.

Още от създаването на Петата република насам редовно има случаи на непрозрачно партийно финансиране и злоупотреби с публични средства, твърди политологът Сен-Мари. Тези случаи се точат като червена нишка през цялата ѝ досегашна история - има ги и в дясноконсервативния лагер, има ги и при комунистите. "Французите се интересуват на първо място от това дали може да се постигне победа в политическата борба. В подобен случай те са готови да направят компромис със законността", казва политологът.

За един от най-значимите френски политици на 20 век, основателя на Петата република генерал Шарл де Гол, например се твърди, че е правил изключително строго разграничение между личните си разходи и обществените: всяка пощенска марка от личната му кореспонденция била педантично отчитана отделно от служебните му разходи. Това несъмнено е било образцово. В същото време е било публична тайна, че голистите са извличали ползи от финансови дарения от държавите от Магреба.

Това очевидно никога  не е дразнело обществото, главно защото за французите Шарл де Гол е бил "символът на съпротивата" срещу нацистка Германия, който от Лондон обявява създаването на "свободна Франция". Фактът, че президентът на Петата република нашироко е получавал парични дарения за своята партия от държавния петролен концерн Elf явно също не ги е смущавал.

Моралът на френските политици

Това греховно кръвосмешение между държавната власт и бизнеса по-късно се запазва и при президента социалист Франсоа Митеран. Благодарение на него концернът Elf впоследствие започва да финансира всички политически партии във Франция. Но дори и този "принос" на Митеран не прекратява политическата му кариера, защото вече се е бил превърнал в социалистическа идентификационна фигура на едно цяло поколение. Срещу консерватора Жак Ширак също постоянно са били отправяни различни обвинения за злоупотреби с публични средства. Това обаче ни най-малко не намали популярността му сред избирателите.

"Политическата цел е онова, което се счита за важно - а не дали политикът е изцяло морален или не. Финансовите афери могат да доведат до оставката на някой политик във Франция само тогава, когато противниците сред съпартийците му решат да го свалят от поста", казва Сен-Мари.

Фактът, че информации за злоупотреби, които са били услужливо препратени до съответните власти, могат да накарат един политик да подаде оставка, се видя в случая с бившия кандидат за президент Франсоа Фийон. При това там ставаше дума за значително по-малки суми, отколкото в сегашния случай със Саркози. И все пак Фийон беше принуден да се оттегли.

Да другаруваш с богаташи? Никакъв проблем!

Никола Саркози никога не е бил човек, който е готов да се откаже от нещо важно. Неговият коз неизменно са били влиятелни и богати приятели, на чиято подкрепа той може да разчита и днес. Бившият президент никога не е криел близките си връзки с френската плутокрация - например с индустриалеца Венсан Болоре, с магната от строителния и телекомуникационен бранш Мартен Бужие или пък с наследницата на Loréal - милиардерката Лилиан Бетанкур. И французите не се смущават никак от този факт.

Две са нещата, които отличават Саркози от неговите предшественици, твърди Сен-Мари и пояснява: "От една страна това е неприкритият маниер, с който се представя в компанията на влиятелните хора. Според французите, това е само признак на лош вкус, но не и нещо, което да отблъсне привържениците му от него."

По-зле те възприемат политиката му по отношение на Либия. Много от французите не могат да му простят и до днес това, че Саркози изпрати войски в тази страна.

"Успее ли един президент да води одобрявана от обществото политика, никой не го пита откъде е получавал пари", казва политологът Сен-Мари. Но много французи не одобряват някои фатални политически грешки на Саркози. Затова не е изключено сегашната афера на Саркози все пак да се превърне в голям политически скандал със сериозни последствия.