Фалшиви новини от сериозни медии? Проверка на фактите:

Един автобусен шофьор в Хамбург изхвърля от превозното средство пиян мъж от Сирия и затова е уволнен. Като доказателство за тази "новина" се разпространява скрийншот от съобщение на уебстраницата на германското списание "Шпигел".

Само че както скрийншотът, така и "новината" са абсолютен фалшификат. Подобен случай не е имало, нито пък "Шпигел" е съобщавал за него.

Манипулирани снимки и новини в социалните мрежи

Този случай съвсем не е изключение. Изфабрикувани новини и снимки се представят за реални събития.  

Ето и още един пример: в социалните мрежи се разпространява видео, уж от БиБиСи, според което на 11 април британската телевизия е цитирала изказване на френския президент Еманюел Макрон, в което той твърди, че санкциите срещу Русия ще доведат до 60 милиона нови бежанци. Проверка на фактите, направена от "Ройтерс"и "Франс 24"показва, че подобно изказване и съответно съобщение на БиБиСи няма. Британската медия има страница със съвети за това какво могат да направят потребителите, ако попаднат на сайт с фалшиви новини или получат фалшиви имейли. 

Германските медии също стават жертва на подобни манипулации. В средата на януари във Фейсбук се разпространяваше публикация уж от обществено-правната телевизия АРД, според която президентът Франк-Валтер Щайнмайер сравнява ситуацията с пандемията с диктатура. Но нито цитираната статията, нито изказването на Щайнмайер са истина.

През март политик от крайнодясната "Алтернатива за Германия" сподели съобщение, за коео се твърди, че е от радио Дойчландфунк, в което уж се говори за "афроукраинци". Подобна дума не е използвана в оригиналната публикация на медията. По всичко личи, че скрийншотът е бил манипулиран, но публикацията на политика от АзГ в Туитър все още е там. 

Как да проверим дали скрийншотът е фалшив

За да разпознаете фалшивите скрийншотове и новини, за чийто източник уж са представени сериозни медии, най-смислено е да проверите дали действително има подобно съобщение на сайтовете на цитираните медии. За целта може да използвате и търсачката Google. Просто напишете "site:", последвано от името на сайта, разстояние и след това ключовата дума от новината (например името на конкретен политик, събитие или място).

Google предлага търсене и в определен времеви диапазон. Така може да ограничите резултатите до деня, в който новината уж се е появила. Добре е да сверите информацията и с публикациите в други официални и сериозни медии.

Помощ при установяването на това дали публикацията е истина може да окаже и едно сравнение между предполагаемия скрийншот и оригиналния сайт на медията - например на шрифта, цветовете, формата на датата, начина, по който са подредени заглавията.

Важно е да се знае колко лесно могат да бъдат манипулирани скрийншотове и снимки, включително да бъдат извадени от контекст. За да не разпространявате сами неволно фалшиви съобщения, е редно първо добре да помислите преди евентуално да споделите.

***

Вижте едно от фалшивите видеа за войната в Украйна: то стана вирално в социалните мрежи и уж показва мъже и жени от руската армия малко преди началото на войната срещу Украйна. Заснети са очевидно в станция на метрото, но иначе всичко друго с актуална дата е измишльотина. Видеото е от 2018, заснето е в Узбекистан и показва концерт на узбекски военен ансамбъл, който наистина се провежда в станция на метрото - в Ташкент.