Фалшивата учтивост на японците

В Япония всеки телефонен разговор започва с “извинете”. Извиняват ви се, че ви търсят по някакъв повод. Или пък, защото няма повод. Накрая извинението е за това, че вероятно са ви досадили. На японски това звучи така: “Извинете, ако съм бил нахален!”

Не е много ясно обаче дали японците мислят това, което казват. Та кой ли в България днес има предвид точно Бог, когато възкликва: "Господи!". По същия начин функционират и дълбоките поклони на японските политици и мениджъри, например когато са попаднали в неприятна ситуация - по-скоро като ритуал, отколкото като израз на смирение и покорство. Със сигурност дълбокият поклон не означава, че господата са особено притеснени или дълбоко съжаляват за стореното.

Престъпникът вика: Дръжте престъпника!

Независимо, че в Япония постоянно се извиняват, хората с власт имат сериозен проблем с поемането на лична вина или отговорност. Така например фирмата "Teпко" обвини правителството за ядрената катастрофа във Фукушима, защото то не се било погрижило за по-строги мерки за сигурност на ядрените съоръжения!?! Публична тайна е, че от години именно "Teпко" оказва огромен натиск над японския ядрен регулатор, за да не се променят стандартите.

На японците им е особено трудно да мислят в категориите "вина" и "отговорност", когато стане въпрос и за Втората световна война. Мнозина японски политици изпитват трудности да открият някаква японска вина за клането в Нанкин през 1937 г., когато армията на японския император избива между 200 000 и 300 000 китайци. Чиста пропаганда били също и твърденията, че японската армия е поддържала военни публични домове, в които насилствено са били държани до 400 000 китайски момичета като секс-робини за войниците. Ако питате японските политици, това били проститутки, които изкарвали добри пари. По същия начин гледа на тази срамна страница от японската история и правителството на премиера Юшихико Нода, макар да не го казва толкова директно.

Жени за "утеха" на армията

Ан Зехонг е млад корейски фотограф, живеещ в Япония. В продължение на години той е издирвал и се е срещал в Китай с жени, които навремето са били секс-робини в японската армия. Така възниква поредица от снимки - тъжни портрети на възрастни жени, чийто смисъл на живота е бил ограбен. Галерията на компанията "Никон" в Токио се съгласила да подреди изложба на фотографиите. Изведнъж обаче се намесили японски политици. Те упражнили толкова силен натиск над "Никон", че фирмата се видяла принудена да откаже изложбата.

След като фотографът атакувал решението в японски съд и спечелил делото, "Никон" е принуден да покаже изложбата, защото - както отсъдили съдиите, става дума за "културна проява, а не политическо събитие". Все пак "Никон" забранява на Зехонг да изложи и информационни брошури за съдбата на секс-робините, които официално биват наричани “жени за утеха”.

На фотографа било отказано също така да разговаря с журналисти. За тази цел собственикът на галерията наел хора, които да следят за изпълнението на указанията. И всеки един от тях се извинявал на Зехонг с японското “sumimasen“ преди да го смъмри...

АГ, ЗЦ, КН, ДПА, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова