Учителят Сакскобургготски
25 март 2013В момента ГЕРБ реди листите си по един познат модел. По този, по който го беше правил и царят – като привиква спортисти или други лица, известни от телевизията с каквото и да било, но не и с представата им за законотворчество.
Миналата седмица стана ясно, че петкратната световна шампионка по борба Станка Златева ще бъде кандидат на ГЕРБ от Сливен, а олимпийският шампион по бокс Ивайло Маринов и олимпийската шампионка по гребане Румяна Нейкова ще бъдат издигнати във Варна.
Очаква се, че това са хората, които утре ще станат автори или поне легитимни коментатори и интерпретатори на закони. Подобна логика не води до обществен шок само по една причина – че шокът беше преживян през 2001 година. Тогава Сакскобургготски стана първият политик, вкарал в листите си значително количество манекенки, спортисти, актьори, говорители и дори един илюзионист.
Случайни хора на случайно място
Месеци по-късно, когато те съвсем не на ужким се оказаха синоним на законодателната власт, никой не се учуди, че Сакскобургготски продължи да действа по същия начин и в изпълнителната власт и въобще навсякъде, където се извършваха назначения. Така например един охранител за една нощ беше обявен за генерал, а за още една – и за главен секретар на МВР. Това беше логично продължение на издевателския пълнеж на листите и нищо повече.
Този спомен е непременно условие за оценяването на днешната политическа ситуация. Той е живият пример за това, че всеки от днешните протестиращи утре би могъл да пише новата конституция, дори и до днес да е вярвал, че президентите са тези, които определят сметките за тока. При това под "писане на конституция" тук се разбира действие във физическия смисъл на думата с всички последици от това, че резултатът може наистина да влезе в сила, независимо от авторството.
Целият феномен ГЕРБ беше реплика на царското наследство: събиране на случайни хора на случайно място, но с условие за вярност към господаря. И както се случва при игра на рулетка, и в двете правителства имаше случаи на успешен кадрови подбор – колкото да се докаже, че топчето може да попадне случайно и на другия цвят.
И протестиращите говорят като него
Това, което цари на улицата от два месеца, също носи почерка "Симеон". Все пак именно той беше тръгнал да събаря политическата система, твърдейки, че тя е тази, която е докарала корупцията и бедността: "Необходими са незабавни промени на политическата система и на нейния морал" - това е цитат от Сакскобургготски от 2001 година, а не от младежите по площадите през 2013. Тогавашните ОДС и (по-малко) БСП опитаха многократно да подчертаят, че тази реторика подкопава доверието в политическото и в силата на демократичното устройство. Само че не просто не бяха чути, те бяха буквално отнесени от народния вот.
Единствената положителна новина от този горчив опит е следната: приказките на протестиращите от 2013 година за това как ще сменят системата вече будят всеобщо безпокойство.
Впрочем, праобразът на днешните стремежи да се прави политика "без партии", пак е свързан със Сакскобургготски. Той беше описал собственото си НДСВ като нещо, което изобщо не е субект, но пък има поставени цели: "Движението, което предлагам, не е коалиция на съществуващи партии, нито на политически лидери. Прицелът на това движение не ще бъдат отделните партии или личности, тъй като аз не се конфронтирам с никого, а с насъщните проблеми на България." Правителството му оцеля месеци наред дори без да уточни каква му е политическата ориентация. И това, че в НДСВ са дясноцентристи, а не нещо друго, беше уточнение, направено първо от "Ройтерс".
В случая с днешните протестиращи уточненията не идват от "Ройтерс", а от вътрешните наблюдатели. Те са тези, които "превеждат" посоката, по която поемат протестиращите. Това е разликата с близкото минало, която може да изглежда дори обнадеждаващо, стига цялата картина да ставаше за гледане.
Автор: Т. Ваксберг/Редактор: М. Илчева